Тази събота, 22 март, отбелязваме Часа на Земята. Тази година той съвпада със Световния ден на водата, затова от WWF - България го посветена на реките, влажните зони и техните обитатели, а символ на кампанията в България са речните видри.
По традиция Часът на Земята се отбелязва в последната събота на март, но важни международни празници понякога променят това. Миналата година беше католическият Великден. Тази година е Рамадан. Събитието е международно, включват се всякакви хора и общности. Тези неща се вземат предвид и затова тази година събитието се провежда предпоследната събота.
От 1993 г. на 22 март отбелязваме Световния ден на водата като по целия свят се организират прояви, посветени на водата..
Грижата за водата и нейното качество изисква отговорност от всички заинтересовани – отделни хора, граждански общества, местни общности и национални власти, международни организации.
Можете да се включите в Часа на водата и в Световния ден на водата като изгасите осветлението за 60 минути, станете доброволци или закрилници на видрите или пък подарите 1 час от времето си на природата, докато правите неща, което обичате.
Екипът на WWF - България е решаващ фактор в опазването на природното богатство на страната ни и вече от 18 години се бори за опазването на българската природа, нейните ресурси и застрашените видове като дунавската есетра и речната видра. Прави това като:• проучва прегради по течението на реките и помага за възстановяване на естествените речни потоци,• старае се всяко ценно местообитание, в което живеят редки и застрашени видове, да бъде поставено или да остане под специална закрила,• помага за възстановяването и опазването на крайречни гори,• грижи се за възстановяване на водата в Драгоманското блато и влажните зони на о. Персин,• опазва естествения характер на долното течение на Дунав и дунавските екосистеми,• и извършва много други природоопазващи дейности.
Калина Бояджиева, координатор на кампанията Часът на Земята от WWF - България:
"Часът на Земята е най-голямата природозащитна инициатива в света. За първи път се отбелязва в Сидни, Австралия през 2007 г., когато ключови сгради в центъра угасват осветлението си за един час. От следващата година това движение тръгва по целия свят. То е стартирано и се провежда в световен мащаб именно от WWF. В България се отбелязва от 2008 г."
Часът на Земята започва в 20.30 ч. вечерта в местно време навсякъде по света и продължава до 21.30 ч. Това означава, че по цялата Земя, в рамките на 24 часа, някъде в продължение на един час е тъмно.
"Изгасването на осветлението е просто символичен акт, който има за цел да покаже колко е лесно в ежедневието си да правим неща, полезни за природата. От това да изключим осветлението или електроуредите, когато не ги използваме, да пестим водата, да използваме повече градски транспорт, велосипед, да ходим пеша, да садим цветя, които привличат пчели, да подкрепяме отговорни бизнеси, както и природозащитни организации. Има много неща, които можем да правим в ежедневието си и които биха допринесли за това да имаме опазена природа, защото всички ние зависим от нея.
Часът на Земята, освен да угасим светлините, е момент да помислим какво ние точно можем да направим за природата. Хората могат да се включат в кампанията ни "Абонирай се за природата", която цели да събере средства за нашата работа по опазването на горите, реките и влажните зони, както и за техните любими обитатели, като усойниците например.
През годините в резултат на инициативата "Часът на Земята" са постигнати значими победи в името на природата. Движението помогна за създаването на 3.5 млн. хектара защитена морска зона в Аржентина и вдъхнови засаждането на 17 млн. дървета в Казахстан.
Тайланд и Тайван въведоха образователни програми за опазване на околната среда в училище.
В САЩ бяха инсталирани стотици хиляди енергоспестяващи крушки с помощта на усилията на момичета от скаутското движение.
Благодарение на "Часа на Земята" много семейства в Непал и Мадагаскар получиха за домакинствата си печки, използващи енергия от възобновяеми източници, а стотици домове в Индия и Филипините бяха заредени със слънчева енергия.
За Часа на Земята, заедно със Сдружение "Искър – София" WWF - България организира почистване на река Искър. То ще се проведе на 22 март от 10.00 до 13.30 часа до квартал Горубляне, северно от Околовръстното шосе.
Целта е да се почистят водите и района около тях от битови и строителни отпадъци. Целта е да се намали натиска върху природата и да се покаже обществен интерес към проблема със замърсяването и опазването на българските реки. Сдружение "Искър – София" са организирали и зарибяване с балканска пъстърва, което ще стане веднага след почистването. На място ще бъдат предоставим чували и ръкавици.
"Желателно е да бъдете на място в 9.45, за да започне почистването точно в 10.00 часа.
Сборният пункт е буквално до брега на Искър, до квартал Горубляне. Има точни координати във фейсбук на събитието "Да почистим Искър за Часа на Земята".
Най-близката автобусна спирка се казва "Квартал Горубляне". Автобуси 1, 3, 4 и 8 стигат до нея."
С цел по-добра организация, всеки доброволец за почистването трябва да се регистрира предварително на тук.
Символът на кампанията на WWF - България за Часа на Земята е речната видра.
Фокусът тази година е върху опазването на реките, влажните зони и видрите, които играят ключова роля за поддържането на равновесието във водните екосистеми.
Речните видри са застрашен вид. Включени са в Червената книга на България. Някога в България е имало поне 5000. В момента са останали 1500 екземпляра.
Калина Бояджиева:
"Речната видра живее в реки, които все още са достатъчно чисти и се намират на до 1400 метра надморска височина.
В река Искър също има видри. Досега не сме ги виждали, но се надяваме, че когато реката стане много, много чиста, ще наблюдаваме видри и там."
Видрата е срамежливо и потайно животно, но също така е и много любопитно. И това, разбира се, представлява опасност за живота ѝ.
Поради любопитството си тя може да се доближи до хора или други животни.
"Здравето на реките са най-големия риск за видрите. Видрите страдат, когато реките са много мръсни, когато няма риба в тях, а рибата в нашите реки намалява много. Рибата е любимата храна на видрата. Тя не обича много раци. Наши колеги споделят, че дори са виждали жабешки кожи, останали след видри, а жабите не са предпочитаната ѝ храна. За да стигне дотам, че да се храни с жаби, това означава, че е много притисната и не може да намери подходящата храна."
Понякога видрата прави преходи и се случва да бъде прегазена от автомобили, когато пресича пътища и шосета. Има опасности за нея извън реката. Но, разбира се, здравето на реките и наличието на риба в тях са най-ключовите фактори за това видрата да е добре.
Запазвайки популацията на риби в нашите реки, ние също пазим и популацията на видрите.
Все пак видрата живее по бреговете на реките, което означава, че, незаконното изсичане на крайречните гори също заплашва видрите.
Крайречните гори са еквивалент на джунглите. В тях има огромно биоразнообразие. Те са сред горите, които драстично намаляват в България.
Ние от WWF работим много усилено за тяхното опазване. Вече сме възстановили много сериозни площи крайречни гори с местни дървета, така че да гарантираме, че биоразнообразието в тях ще бъде възстановено.
Прочистването е изсичането на дървета покрай коритото на реката. Това обаче предразполага към наводнения, тъй като корените на дърветата укрепват речните брегове.
Когато дърветата покрай брега се изсичат, тази естествена защита от наводнения изчезва. Те имат функция, която предпазва хората, а не само животните. Когато се секат дърветата, изчезва и целият животински свят, който живее в горите.
Всеки, който иска да стане закрилник на видрите, може да го направи на сайта на WWF - България.
Там можете да намерите цялата информация, а хората, които ни подкрепят с дарения над 70 лева ще получат плюшена видра от нашите колекционерски играчки.
Всички събрани средства отиват за нашата работа за опазване на реките и влажните зони."
По повод Световния ден на водата, освен почистването на Искъра, има ли друга инициатива в България? Как могат хора, които не могат да участват в почистването на река Искър, все пак да се включат в Световния ден на водата?
"Призоваваме хората навсякъде да се организират и да чистят най-близкия воден обект. Било то река, езеро, морски бряг.
Много често бреговете на реки, езера и на други водоизточници са превърнати в сметища. Което е не само изключително тъжно, но и много опасно.
Река Искър отговаря за питейните и битови нужди на цяла София, а и не само. Когато хвърляме боклуците си в река Искър, ние буквално правим мръсно на себе си."
На 22 март ако можете, почистете най-близкия до вас водоизточник.
А точно в 20.30 часа изгасете светлините у дома за един час.
Как още можете да помогнете на планетата? WWF предлага свежи идеи какво да правите без електричество.
Можете да организирате романтична вечеря на свещи, да играете игри на свещи, да правите йога или медитация на тъмно. Можете да свирите и на акустични инструменти, ако умеете.
Младежката организация на WWF - България "Па Гея" в събота вечер организира концерт в споделеното пространство "Магнит" в София на ул. "Георги Раковски" 76. "Рок без ток" започва в 20.00 часа, а в него ще участват младежки групи за акустична музика.
Също по случай "Часа на Земята" в София на няколко светофара зеленото вместо във форма на човечета ще светят във формата на сърца, в знак на любов към планетата. Тези светофари са:
• на кръстовището на улиците "Алабин" и "Витоша",
• на кръстовището на бул. "Патриарх Евтимий и ул. "Витоша",
• на кръстовището на ул. "Шипка" и бул. "Евлоги Георгиев",
• на бул. "Александър Стамболийски" и ул. "Витоша".
През годините в резултат на инициативата "Часът на Земята" са постигнати значими победи в името на природата. Движението помогна за създаването на 3.5 млн. хектара защитена морска зона в Аржентина и вдъхнови засаждането на 17 млн. дървета в Казахстан.
Тайланд и Тайван въведоха образователни програми за опазване на околната среда в училище.
В САЩ бяха инсталирани стотици хиляди енергоспестяващи крушки с помощта на усилията на момичета от скаутското движение.
Благодарение на "Часа на Земята" много семейства в Непал и Мадагаскар получиха за домакинствата си печки, използващи енергия от възобновяеми източници, а стотици домове в Индия и Филипините бяха заредени със слънчева енергия.
