Дерменджията Свилен Класанов се заселва в кюстендилското село Еремия в търсене на спокойствието, естественото състояние на нещата и загубената връзка с традицията. Освен че намира всичко търсено, Свилен Класанов успява да го предаде и на онези, попаднали в Еремия, пред нощвите или пред старата селска пещ на майстора.
От пръстта на полето до бухващото тесто, което да предадеш на огъня, има дълъг път и Свилен Класанов го изминава отново и отново. Защото паметта е и повторение, и сътворение, и учудване от света.
Чуйте повече в звуковия файл: