Интервю на Виктория Петрова с доц. Пламен Ралчев в предаването ''12+3''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Колкото и да съществува риск войната в Украйна да ескалира, няма да засегне пряко България.
Това каза пред БНР доц. Пламен Ралчев, преподавател по Международни отношения в УНСС, като обясни:
"България не би трябвало да се притеснява от гледна точка на международни договорености и на международно право. Проблемът е, че в последните няколко десетилетия станахме свидетели на много случаи, когато международното право беше погазвано. Събитията показват, че дадени договорености не са гаранции. Както и определени гаранции за сигурността на Украйна не бяха спазени".
Прагматичност и предпазливост, според него това са двете качества, които трябва да проявява България при вземане на външнополитически решения:
"И колкото се може повече отвореност и консултиране с различни международни партньори, за да се постигне оптималното за страната ни. Ние сме прекалено близо до конфликта. Да не говорим за нашата уязвимост спрямо Русия - и вътрешна, и външна, тъй като и общественото мнение е твърде поляризирано. Това е допълнителен риск за България, защото външната ни политика трябва да се синхронизира и с определени настроения в страната. ... Да изразим ясно своя интерес и своите цели за външната политика, която водим. И да търсим онези държави от ЕС, които в най-голяма степен са близки до нашата позиция, за да можем заедно с тях гласът ни да се чува по-силно в ЕС".
Очаквам интензитетът на войната в Украйна да се запази неопределено дълго време, каза още той:
"Възможно е да има и някаква ескалация. Не ни предстоят лесни времена. Каквото и споразумение да има и както и да се развият процесите, те най-вероятно няма да са в полза на Украйна изцяло, а само частично. Какъвто и мир да бъде постигнат, той ще бъде с временен характер и ще постави основа за бъдещи противоречия и проблеми. Защото и разположението на Украйна е такова - между Русия и Запада. А и Москва гледа по специфичен начин на Украйна - като на нещо, което ѝ принадлежи, или нещо, което трябва да се съобразява с руските интереси. Колкото и ЕС да е доброжелателен към Киев, той много трудно може да промени руския начин на мислене и политиката на Кремъл".
По думите на доц. Ралчев заявките, идващи от САЩ по отношение на постигането на мир в Украйна, е трудно да се интерпретират, "защото може да има нещо скрито зад тях и може да има известно блъфиране в тях":
"Президентът Тръмп има бизнес манталитет, това до голяма степен определя и неговото политическо поведение, което не е традиционно политическо поведение на американски президент. Затова трудно могат да бъдат правени някакви политически прогнози".
Според него при евентуално формиране на коалиция на желаещите, може да се стигне до разединение на ЕС:
"Предстои да видим това как ще се развие, ситуацията е много динамична. ... Дали европейските лидери ще лансират алтернативен план за мирно споразумение? Прогнозите са трудни".
Европа закъсня в това да създаде пълноценен субект със собствени военни способности, смята той:
"Това е много сериозна пречка ЕС да бъде възприеман като реална сила в международните отношения. Всички гледат на ЕС като на донор, а не като на сила. ... Френският президент Макрон има енергията и амбицията да осъществи този ъпгрейд на ЕС в създаване на собствени отбранителни и ядрени способности".
Пламен Ралчев изказа скептицизъм за реализиране в близко бъдеще на плана "Превъоръжи Европа", предложен от председателката на ЕК Урсула Фон дел Лайен.
Чуй новината: 
