Глобалните правителствени заеми се очаква да достигнат рекордните 12,3 трилиона долара тази година с оглед на увеличаването на разходите за отбрана и на други разходи от големите икономики, както и поради по-високите лихвени нива, които ще повишат нивата на дълга, сочи оценка на кредитната агенция "Стандарт енд Пуърс" (S&P Global Ratings), предаде "Файненшъл таймс".
Увеличението от 3% процента при емитирането на нови държавни облигации в 138 страни по света би довело до повишаване на общия обем на глобалния дълг, който вече беше увеличен в следствие на световната финансова криза, коронавирусната пандемия и сега от необходимостта от по-големи европейски разходи за отбрана, до рекордните 76,9 трлн. долара.
"Фокусът на големите икономики върху фискалната политика за справяне с криза след криза продължава, като резултатът е, че имаме много по-задлъжняла суверенна картина", посочи Роберто Сифон-Аревало от "Стандарт енд Пуърс".
Той добави, че това ще бъде усложнено от повишаване на разходите за обслужване на дълга, тъй като доходността на облигациите се увеличи значително след края на програмите за изкупуване на облигации на централните банки.
Вземането на заеми за финансиране на по-големи разходи "беше добро и устойчиво преди пандемията с оглед на по-ниските разходи (лихви) по заемите, но сега това представлява много по-голям проблем", посочи Сифон-Аревало.
Влошаването на публичните финанси е нарастващо безпокойство сред големите инвеститори, като облигационният гигант Pimco предупреди през декември 2024 г., че планира да намали експозицията си по отношение на дългосрочния дълг на САЩ отчасти поради "въпроси за устойчивостта на дълга". Инвеститорът милиардер Рей Далио пък предупреди, че Обединеното кралство рискува да навлезе в "спирала на смъртта по отношение на дълга", тъй като ще трябва да се правят все повече и повече заеми.
В САЩ, най-големият кредитополучател в света, "големите фискални дефицити, високите лихвени разходи и значителните изисквания за рефинансиране на дълга" ще доведат до 4,9 трилиона долара в дългосрочен план, посочи "Стандарт енд Пуърс", чийто прогнози изключват краткосрочните съкровищни бонове и други форми на публични заеми, като дългове на местното управление.
Кредитната агенция също така очаква, че фискалният дефицит на американското правителство ще остане над 6% от БВП до 2026 г., но твърди, че статутът на долара като де факто "световна резервна валута" ще продължи да позволява на САЩ "значителна гъвкавост" в публичните финанси.
Китай, вторият по големина заемополучател в света, се очаква да увеличи дългосрочните си емисии с еквивалента на повече от $370 млрд. до $2,1 трлн., тъй като харчи големи средства, за да се опита да съживи вътрешната си икономика.
Извън страните от Г-7 и Китай се очаква заемите в останалия свят да останат като цяло непроменени.
Според S&P глобалният дълг ще достигне 70,2% от световния БВП. Това ниво нараства стабилно от 2022 г. насам, но е под достигнатите 73,8% процента през 2020 г., когато правителствата отговориха на коронавирусната пандемия с огромни разходни програми.
Кредитната агенция също така подчертава значителното влошаване на кредитното качество след световната финансова криза за редица големи икономики. Делът на дълга, идващ от кредитополучатели с най-висок рейтинг "AAA", се сви, тъй като страни като САЩ и Обединеното кралство изпаднаха от горната група с топ рейтинг.
Неотдавнашното нарастване на предлагането на държавен дълг се съчетаваше с притесненията на инвеститорите относно икономическите перспективи, което доведе до "по-висока доходност и подновени опасения на инвеститорите относно слабите фискални позиции в много напреднали икономики", посочи S&P.
