Ако думите са облеклото на историята, с какви думи е облечена българската история? Как можем да избягаме от клишетата от учебниците и общественото говорене, но все пак разказът ни да бъде правдив и обективен за тези, на които тепърва предстои да се запознаят с важните за народа ни моменти?
Пред БНР-Радио София поетът и драматург Стефан Иванов направи опит в условната ситуация да обясни на сина си някои от събитията на българската история с други думи.
Например думата робство може да се замени с подчинение или зависимост, с османско владичество, а освобождение – с промяна или възраждане.
Използваната за взаимоотношенията България-СССР (Русия) фраза братска помощ същност трябва да се тълкува като политическо влияние.
"Надявам се от учебниците синът ми да научи колко са важни глаголицата и кирилицата, какво е дързост и колко тя е присъща на Левски, на Ботев, Раковски. Искам той да е убеден, че хората трябва да вярват в духа си, в свободата и бъдещето си, да се борят за независимостта и самостоятелността си. Но не бих искал да му спестя и сложните, понякога премълчавани мрачни думи и моменти от нашата история, а и от настоящето – предателство, глад, страх, насилие, лъжа, разруха, корупция. Надявам се те да са по-малко от бъдещето ни", подчерта Иванов.
По думите на поета и драматург, всичко може да се разкаже с думи. Но човек има лимит на това, което може да се понесе като история.
"Иска ми се за българите да говорим повече с думите търпение, любов, радост (кеф)."
Чуйте разговора на Мария Илиева.
