Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от достатъчна, за да изпълнят всичките си ангажименти. След първия си разпродаден концерт в зала "Сингълс" на НДК и участието си на Wrong Fest 2023, групата освежи дискографията си с още един разпознаваем, меланхоличен албум. Сега, след голямо световно турне, те се завръщат на Балканите с концерт в новооткрития клуб "Паве" под Столична библиотека на 5 март, отново по покана на Wrong Fest.
Нашите приятели от сръбското онлайн издание Balkanrock направиха това интервю с фронтмена на групата Виктор Ужаков и разговаряха за новото попълнение в Ploho, старите формати, промените в звука и други актуални теми. Публикуваме текста с разрешението на автора на интервюто Никита Шестак.
Изминаха две години от последния ни разговор по време на записите на Balkanrock Sessions и се радвам да те видя отново. Какво се е променило в Ploho оттогава? Какво е останало същото?
И аз се радвам! Между другото, получи се приятен разговор и страхотно видео. За тези две години и половина много неща се промениха. Може да се каже, че е минал цял живот от последната ни среща. Група Ploho направи три или четири големи турнета из Европа, имахме участия в Китай и Латинска Америка и издадохме два албума. Да не говорим за промените, които настъпиха в живота на отделните членове на групата - толкова много различни събития.
Най-голямата промяна обаче е напускането на Игор Старшинов и пристигането на Виктор Волкович на клавишните. Как стана това?
Да, това беше доста внезапна и значителна промяна, но успяхме да се справим с нея. Въпросът за преместването в друга страна и турне извън Русия предизвика смесени реакции в групата. Игор реши да си остане у дома в Санкт Петербург и разбира се ние уважаваме избора му. Там той е известен с електронната си музика, освен това стана част от пост-пънк бандата "Дурной вкус" и сега свири с тях. Виктор вече е част от Ploho, което донесе някои промени в звука и аз съм много доволен от това. Тази нова гледна точка върху нашата музика има особено положително въздействие върху концертното звучене и наистина мисля, че изпълненията ни на живо станаха по-въздействащи.
Групата все още ли живее в Белград?
Да, в Белград сме, аз живея тук от почти две години и половина.
Вие бяхте доста активни по отношение на турнета – Латинска Америка, континентална Европа. Какво е да срещаш фенове по целия свят?
Страхотно! Знаете ли, хората трябва да осъзнаят възможно най-скоро колко голям и разнообразен е този свят. Колко различни култури и човещина има в него. Когато видиш реалността през призмата на медиите (включително и "независимия" Интернет), виждаш само куп проблеми. Светът отива по дяволите, изригващи вулкани, войни, корупция, кенсъл култура, деца, които правят някакви неразбираеми глупости в TikTok и т.н. Но когато отидете в далечна страна и се разходите по нейните улици, общувате с хора, просто наблюдавате този свят със собствените си очи, разбирате, че не всичко е толкова лошо. Осъзнавате, че на места, на които може би не сте планирали да отидете в живота си, живеят същите хора като вас, които искат приблизително същите неща. Основни човешки ценности. Това е много важно чувство.
Особено заслужава да се спомене Китай. Разпродадохте концерт в Шанхай. Това трябва да ви е изглеждало напълно сюрреалистично.
Беше невероятно! Най-големият солов концерт в живота ни – вероятно имаше 1300 души. Не бяхме подготвени за подобно нещо, беше пълна изненада. Вече доста групи от Русия свирят в Китай, като всяка една от тях има различни преживявания, винаги положителни. Но когато ние отидохме там преди година, може би бяхме първата руска група с изцяло собствено турне. Най-голямата ни цел беше просто да не се провалим.
През това време издадохте последния си албум "Почва". Коя е централната история или тема в този проект?
Албумът е изцяло основан на моя опит със света през последните няколко години. Ако предишният ни албум беше преди всичко за шока, който изпитва човек в началото на една война, когато светът се преобръща, то "Почва" е за мислите на човек, който е живял в подобен свят вече няколко години. За това как той преживява реалност, която вече се е променила и е приела нови, изкривени форми. За това как най-ужасяващите неща се прокрадват в ежедневието на обществото и дори вече са неразделна част от ежедневието. Ако "Когато душата спи" беше символично счупване на кост, то "Почва" е своеобразно начало на посттравматична рехабилитация.
Песента със същото име изглежда по-специално отразява вашето виждане за настоящата ситуация. Но в албума се чуват и нотки на оптимизъм. Има ли надежда за бъдещето?
Да, освен че искам счупената кост да зарасне по-бързо, бих искал да зарасне правилно и да не се налага никой да я чупи отново. Нотката оптимизъм винаги е най-важна, колкото и рядко да я долавяме.
Новият материал е класическо отдаване на почит на Ploho към колд уейва. На места обаче се забелязва и залитане към 90-те години – използването на психеделични бийтове вместо дръм машини е подход, който и други представители на жанра изследват. Как ти хрумна това?
Рамките на конвенционалния звук са много специфични и стават много стеснени след няколко години. Винаги търсим нещо ново, добавяме към музиката си това, което чувстваме в момента, сякаш се опитваме да изразим част от всичко, което се случва тук и сега. Да направим една моментна снимка. Психеделията и сюрреализмът са неизбежна част от съвременната реалност, а оттам – и подобни музикални решения. Не става въпрос за 90-те като такива, просто винаги търся вдъхновение в този период, защото съм израснал през тези години и от тях съм възприел максимално много. Всяко поколение има свой период, а за нашето това е втората половина на 90-те и началото на новото хилядолетие.
От друга страна, не смяташ ли, че новото пост-пънк звучене бавно изчерпва възможностите си?
Зависи какво разбираш под "нов пост-пънк". Ако имате предвид касетния lo-fi звук на провинциалните жилищни квартали, наистина това звучене и тази идея отдавна са предъвкани. Но производни на това явление живеят в много жанрове на съвременната музика. Отдавна се отклонихме от тази концепция, просто понякога сантиментално се връщаме там с някои песни, като разходка из местата на нашата младост.
Artoffact Records и Anchor Lights отново положиха усилия да пуснат и разпространят стандартното издание на албума "Почва" на плоча и CD. Но вие имате версии на касета на ранната си дискография, някои предишни албуми дори бяха издадени на магнетофонна лента. Как оценявате културата на физическата музика в дигиталната ера?
Винилът със сигурност преживява прераждане и това не се нуждае от много аргументи. Всичко, което трябва да направите, е да излезете в града и да въведете магазин за винил в полето за търсене. Що се отнася до другите медии, зависи. Касетите са страхотни, но са популярни най-вече сред ретрофилите и ентусиастите на lo-fi звука. За мен дисковете са енигма, честно казано, не разбирам съществуването им днес. Но има фенове, за тях е важно. Както казва Владимир Маяковски: "Чуйте, щом палят звездите – значи все някому е нужно!"
Освен в група Ploho участваш в странични проекти, твоите и на другия Виктор; по-конкретно, саундтракът Monochrome и блек метъл групата Beresta. Разкажи ни нещо за тях.
Не знам какво да ти кажа. Просто слушайте тези записи, защото това е най-добрият подарък за един музикант. Филмът с моя саундтрак все още не е пуснат по кината, защото среща някои проблеми с цензурата. Надяваме се, че тази ситуация ще бъде разрешена скоро. Проектът на Виктор е жив и здрав, а в момента момчетата работят върху второто си EP-издание.
*Текстът е aдаптиран и публикуван със съкращения в превод от страницата на сръбското онлайн издание Balkanrock специално за слушателите на БНР с разрешение на автора на интервюто Никита Шестак.
