В Източна Анадола, между реките Арас и Мурат се издигат върховете на планината Арарат.
Мъглата е част от пейзажа на това място, а скорошни проучвания на археологически екипи поднесоха тезата, че може би именно там на Арарат се намират останките от Ноевия ковчег.
Други пък смятат, че мястото с форма на кораб, всъщност е естествено образувание. Заради тази загадка, а и не само, Арарат привлича купища туристи, решили да се насладят на красотата на най-високата планина в Турция.
Високият петхилядник Арарат предлага величествената си гледка и от територията на Армения. Казват, че изкачването на планината е незабравимо преживяване, но за него е нужна подготовка и опит.
С такива умения към Арарат са тръгнали и от планински клуб CRAZY BEARS или в превод "Лудите мечки".
"Твърди се, че това е най-лесният за изкачване петхилядник. От гледна точка на техническа сложност това е връх, който не изисква кой знае каква подготовка по отношение на пресечени терени, алпийска подготовка и т. н, разказа за БНР Йонко Йонков, член на Управителния съвет на Сдружение туристическо дружество "Лудите мечки".
"Това, което обаче действително е предизвикателство, това е надморската височина. За мен лично това беше за първи път изкачване, което е по-високо от връх Мусала, който е 2925 метра надморска височина. На висотомера на моя часовник засякох, в минутата, в която достигнах височината от 2926 метра над. вис. и се снимах, за да покажа, че съм надскочил собствения си рекорд.
Първият базов лагер, на който нощувахме беше на 3200 метра надморска височина, а вторият лагер беше на близо 4200 метра, разказа още Йонков.
"Маркирането на качването на връх Арарат беше единствено със снимки и хубави спомени, сподели за БНР и Желязко Великов.
"Арарат беше също голямо предизвикателство, защото аз преди също не бях изкачвал по-висок връх от Мусала, затова и борбата беше със собствените ми страхове. За мен беше непонятно и непознато това, което ни очакваше там, не знаех как ще се справи организмът ми от една страна с надморската височина, от друга страна с височинната болест, която за някои от хората, които бяха с нас, получиха такива неприятни усещания, като това възпрепятства тяхното изкачване на върха, допълни още Великов.
"За мен Арарат беше една мечта, която по стечение на обстоятелствата три поредни години не успявах да осъществя, допълни темата за БНР и Неджля Юмерова.
"Арарат ни предложи един съвсем нов свят, хората там живеят един много по-беден начин на живот, но и това си има своето очарование. А нашето изкачване беше в 4 поредни дни в планината, бяхме на палатки, беше романтично и различно, но организаторите се бяха се подготвили за всичко, имахме дори много вкусна храна, дори на 4 хиляди метра височина...
Първите два дни имахме голям късмет с времето, защото нямаше прах, предния ден беше валяло дъжд и въздухът беше свеж, нямахме затруднение с дишането. Аклиматизацията не ни се отрази до първия лагер, без никакви оплаквания до втори базов лагер, този ден беше голещ и слънчев, и на надморска височина вече 4200 всички започнаха да се оплакват от силно главоболие, опитахме са да поспим, но в един през нощна потеглихме към върха.
Тръгвайки нагоре, беше една тиха, топла нощ, аз лично се настроих много позитивно, имаше звезди, настроих се романтично, за да сбъдна моята мечта...Под нас виждахме светлините на града..., разказа още Неджля Юмерова.
"Това си беше една мечта на моята съпруга, то си е нейният връх, това си беше една радост и постижение за нас, разказа за "Нощен Хоризонт" Добри Христов, съпруг на Неджля.
"Последният участък след 4200 метра надморска височина, времето се развали, условията бяха много трудни, вятър, ниски температури, така че след 5000 метра условията бяха много труди и от върха не можахме да видим тази гледка, която сме виждали от снимки. Затова аз бих повторил това изкачване, за да видя тази гледка", допълни Христов.
В разговора ще чуете Желязко Великов, председател на Сдружението, Неджля Юмерова и Добри Христов от Сдружението, всички те участвали в експедицията до Арарат.
Още по темата слушайте в звуковия файл.