Къде отиват спомените и преживяванията ни, когато потънат в подсъзнанието, и какви следи оставят те върху нас?
Ако не сте се питали това, сега имате повод да го направите, защото танцовият спектакъл "Къде отиват сънищата наяве" кани всеки зрител да изследва своето вътрешно "аз" и да забрави за момент границите между реалността и съня. Всяка сцена в спектакъла е като парче от пъзел, което зрителите сами подреждат във въображението си като изграждат свой собствен наратив.
Създатели на спектакъла са режисьорът и хореограф Коста Каракашян и студентите от III курс в специалност "Театър на движението – невербален театър" в класа на проф. Петя Цветкова в НАТФИЗ – Нона Николова, Мила Йовева и Бранимира Петкова.
"Сънищата са странни, понякога много неразбираеми. Спряхме се на тях, защото всяка една от нас искаше да разкаже лична история. Всяка разписа свой сън, който изградихме с движенията на танца", обясни в "Артефир" Нона Николова.
Движението е много подходящ начин, чрез който да бъдат изразени онези моменти, в които човек не може да обясни чувствата и емоциите, които го заливат. Скрити блянове и желания, които не смеем да изкажем с думи, както и кошмарни моменти, които са ни будили.
"За мен подсъзнанието разкрива едни неща, които човекът доста често не иска да си признае. Нито пред другите, камо ли пред себе си. Със сигурност сме уязвими, защото това е най-суровото ти и най-дълбокото, до някаква степен може би и най-скришното, което не представяш пред други", допълни и Мила Йовева.
Експресивният език на съвременния танц, с който студентите изследват сънищата, се оказва стимулиращ процес за въображението им. За да го обрисуват в спектакъл, те канят тъкмо режисьора и хореограф Коста Каракашян.
"Идеята за сънищата дойде, защото исках да създам нещо в дипломния спектакъл, с което самите изпълнители да са на преден план. Да не води само идеята, а да може публиката наистина да се види отразена и да се влюби във всяка една от тях на сцената. Да изкараме всичките им таланти и умения и по този начин публиката да ги види като едни изпълнители, които всеки момент ще влязат в своя професионален път.
Оттам беше много интересно да видим какви различни изразни средства можем да вкараме. (…) Използваме много интересна драматургия така, че да не бъде само хореография, а да се изграждат едни много силни сценични образи, което е едно от най-важните неща за тяхната специалност – не само движенчески да са подготвени, но и присъствието на сцената без текст и диалог да е толкова въздействащо, колкото в драматичния театър", разясни Каракашян.
Към представлението се включват като гост-изпълнители и студентите от II курс на доц. д-р Александър Манджуков – Надежда Георгиева и Славена Маркова. Сценографията и костюмите са на Теодор Тодоров, а музиката е композирана от Мартина Стефанова.
Танцовият спектакъл "Къде отиват сънищата наяве“" ще се играе на Сцена 47 в театър НАТФИЗ на 20 и 25 февруари от 19:30 часа, както и през месец март.
Целия разговор с Коста Каракашян, Мила Йовева и Нона Николова чуйте в звуковия файл.
