Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Мемоарната книга „Самата аз“ събира съкровените мисли на актрисата Катрин Деньов, записани между безкрайните часове усилена работа във филмите “Тристана”, “Танцьорка в мрака”, “Индокитай” и други шедьоври на киното.
В края на книгата, която предстои да излезе тази седмица, е публикувано и пространно интервю, в което тя прави още интересни признания пред френския журналист, режисьор, сценарист и кинокритик Паскал Боницер. Преводач на изданието е Гриша Атанасов, който гостува в предаването “Радиокафе”.
Емоционалните преживявания, сложните отношения с режисьорите, колегите, личните грижи, мисли и усещания насред главоломния успех - е фокусът в изданието.
“Има много книги с нейни интервюта и мемоари, но тази заема особено място, защото не е точно мемоарна книга, а става дума за записки, които тя си е водила по време на снимките на някои от най-големите си филми”, разказва Гриша Атанасов и обяснява, че тези записки си ги е водила, когато е имала възможност, а това е било предимно в чужбина, когато е имало много време между отделните снимки.
Бележките са водени, докато е снимала само седем от над стоте филма, в които актрисата е участвала. По думите на преводача, тази книга е важно допълнение към историята на киното от втората половина на ХХ век, която актрисата, заедно със София Лорен, пише.
Записките показват самата Катрин Деньов отвътре, както и снимките на тези големи филми, отвътре. “Катрин Деньов излиза извън баналните представи за кино звезда”.
Наричана е “ледена красавица”, заради аристократичното ѝ излъчване и визия, с които е родена. “Тя, учудващо, остава донякъде хладна и дистанцирана, и с един едновременно аналитичен, но в същото време и много поетичен поглед към детайлите, към атмосферата, към хората.
Любопитното е, че няма у нея никаква злонамереност, претенциозност, капризност, каквито често виждаме у кинозвездите. Тя мисли много за целия филм, вниква в подробностите, в сценария. Мисли много за режисьорите, за своите партньори и всичко това записва между снимките или когато се прибере в хотелската си стая”. В записките на Катрин Деньов можем да научим много за деликатната ѝ връзка и любов с децата ѝ, както и за любимата ѝ сестра Франсоаз Дорлеак, която става кинозвезда по-рано от нея (сестра и е с 1.5 години по-голяма).
Франсоаз загива на 25 години и Катрин преживява смъртта ѝ много тежко, като години наред не спира да “общува” ментално с нея. Това е и причината името ѝ да се среща често в записките.
Още за новата книга чуйте в разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл.
По публикацията работи: Елица Елефтерова - Иванова