Мануел де Педроло (1918-1990) е познат у нас досега само с един роман "Хроника на второто начало" в превод на Нева Мичева. Благодарение на него той е най-четеният автор на каталонски. Този негов роман-антиутопия се изучава в училищата и се печата в големи тиражи. Сега у нас се появи още една книга на Педроло – с разкази "Последен ход" от този каталонски автор, започнал да публикува романите си през 1957 г. и избрал да пише само на каталонски.
Ето какво пише преводачката Нева Мичева в своя послеслов към разказите: "Мануел де Педроло често e определян като "най-плодовития", "най-цензурирания", "най-недооценения" и "най-четения" каталонски писател. Най-плодовит – заради обема на запазеното му творчество, около двайсет хиляди страници. Най-недооценен – защото литературните му експерименти и социалната му чувствителност изпреварват времето си. Най-цензуриран – задето пише разкрепостено, рационално, с разбиране и съчувствие към расовите, сексуалните и културните различия, с любов към малцинствата и с антипатия към полицейщината. До смъртта на Франко през 1975 г. се налага повечето му ръкописи да "отлежават" между пет и десет години, преди да им се разреши да излязат от печат, и то късно, еднократно и без необходимата разгласа (от 120-те му книги само една е публикувана без намеси – цензурата се простира от елиминиране на "волности" по религиозни, еротични и политически въпроси до пълно осакатяване на текста)."
Разказите в "Последен ход" могат да се нарекат лесно научно-фантастични, както се наричаха през 70-те, когато Педроло ги пише, но това няма да е съвсем точно. Те съдържат много повече – духа на времето, духа да бъдещето, което ни очаква и авторовото умение да създава динамична проза с дълбочина, въображение и чувство за хумор. Комбинацията прави тези разкази много четивни, любопитни, забавни, но в същото време стряскащи, предугаждащи процеси, на които сме свидетели и на такива, които дори да не се сбъднат, дават повод да се замислим за бъдещето на човека.
В интервюто, което Нева Мичева е направила с Аделаис, дъщерята на Мануел де Педроло, публикувано в книгата четем: "Намерението на баща ми в литературата беше да разсъждава над действителността в страната ни. Аз лично го смятам за по-добър поет и драматург, отколкото прозаик. Но той загърби поезията и драмата, за да стигне до възможно най-много хора, и се посвети на романа(…) Изпращаше книгите си по конкурси, защото спечелването им гарантираше, че ще бъдат издадени, а и цензурата не им обръщаше толкова внимание. Или пък сменяше заглавията на отхвърлените си или силно цензурирани ръкописи и ги рециклираше... Интересно е, че макар да го притискаха, го и уважаваха – живеехме в твърде особено общество. В една от съхранените оценъчни карти цензорът е вписал нещо от сорта на: този човек е гений, чудесна книга, не бива да се публикува. Непрестанна битка беше, а това е много уморително(...) Баща ми не беше тъжен. Но не беше и весел. Странна смесица от двете. Имаше много специфично чувство за хумор... Не, тъжен не, по-скоро гневен."
Повече за разказите в "Последен ход" и за Мануел де Педроло чуйте от интервюто с Нева Мичева.
