Вечно живият театър и класическата драматургия са неговата страст. Той е български режисьор с европейско измерение като творец, магьосник за актьорите. Поставял е Шекспир, Молиер, Ибсен, Йовков, Страшимиров. Човек с много лица – на режисьор, поет, драматург, преводач, изследовател, критик, писател на театрални анализи, разкази и портрети на актьори. Любен Гройс е от хората с огромна вътрешна свобода, за това свидетелства и девиза му "Не се отчайвай!". А животът неведнъж му е поднасял поводи за отчаяние.
Гройс е дете на "ликвидиран от народната власт" и на интернирана майка, бил е с "петно на челото". Подлаган на постоянни съмнения и проверки заради убития си баща, той е изключен за назидание от ВИТИЗ, но въпреки това успява да завърши режисура през 1960 година в класа на проф. Георги Костов. За назидание е бил разпределен и в Родопския драматичен театър, където прекарва три години. Там и дебютира като режисьор с в постановката "Сто часа" от Митрофанов. Най-силният му период обаче е в театъра в Пловдив, където поставя пиеси в продължение на десет години. Всяка негова постановка се превръща в събитие, а личността и творчеството му будят интереса и на театралите в Европа. Той е и член на Ваймарското Шекспирово научно дружество.
Любен Гройс е определян като неповторим индивидуалност в тежки времена, но социалистическият режим успява да попречи на реализирането на най-голямата му мечта – да създаде свой театър със своя трупа.
Преди 43 година, на 4 февруари 1982, Любен Гройс умира, но мечтата му все пак е осъществена. В зората на демокрацията проф. Елена Баева, преподавател и педагог по актьорско майсторство и режисура в НАТФИЗ, основава Театралния колеж, който по-късно носи неговото име.
В звуковия файл проф. Баева разказва за неповторимия за нея приятел и учител Любен Гройс. Можете да чуете и откъс от интервю на режисьора през 1977 година, съхранено в Златния фонд на БНР.
Снимки - Архивен фонд на БНР, Надя Атанасова
