Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"Въпрос на време е случилото се в София да се случи и в моя квартал във Велико Търново". Така започва разказът на Калин Василев за проявите на тормоз от негова съседка, която през няколко часа крещи, псува и блъска по пода и стените на апартамента, в който живее сама от няколко години. Мъжът е подавал сигнали в полицията и в прокуратурата. Резултатите са проверки на място и безсилие да се предприемат мерки за ограничаване на тези действия. Към момента решението на проблема минава през търпение и примирение, споделя Василев.
"Навън е спретната, чиста, нормално изглеждаща, с изключение на времето, в което си говори сама. Физически силна, на видима възраст от 50 години". Така Калин Василев описва жената, която преди няколко години се нанася в съседния апартамент. И през няколко часа тормози съседите си:
"От сутрин до вечер, както и през нощта, тази жена крещи неистово в апартамента си - много тежки думи, много сериозни ругатни, псувни. Същевременно с някакви тежки метални предмети кърти постоянно стената, пода. Невероятна сила и агресия има в цялото ѝ поведение. Това е на някакви вълни при нея - 1-2 часа го прави, след това 2 часа излиза на разходка, разхожда се абсолютно свободно. След 2 часа се повтаря същото, като това може да бъде и в 4 часа сутринта".
Известно време след настаняването на жената в жилищната кооперация, Калин Василев се обръща за помощ към полицията. Резултат обаче няма.
Тъй като за останалите съседи проявите на жената не са проблем, случвайки се през деня, докато хората са на работа, Калин Василев се обръща към прокуратурата във Велико Търново с молба да се направи проверка за статуса на самотноживеещата жена. Направена е обстойна проверка, но тя по никакъв начин не е решила проблема, посочи той и добави:
"Известно време след тази проверка имаше инцидент в квартала. Тази дама се беше спречкала с магазинерка, размахвала е някакви ножици и други неща".
През годините мъжът обмисля идеята да почука на вратата на жената и да потърси решение на проблема чрез разговор, но споделя, че се страхува. Не вярва и в силата на институциите.
"След всички тези проверки се обезкуражих. Реших да свикна с казуса. Но като виждам какво се случва в София и други градове - как изникват случаи на хора с отклонения, които изведнъж, както са били нормални, са наръгали някакви хора - си казвам, че това може да е следващият случай в нашия квартал".