При наличие на пациент с обществено опасни действия няма клиника, която да откаже да го настани. Прокуратурата да се задейства по най-бързия начин, да издаде постановление за настаняване на лечение. Топката е в прокуратурата, заяви психиатърът д-р Веселин Герев в интервю пред БНР.
Той коментира случая с момичето, което прободе с нож трима души тази сутрин в София, а други, нападнати от нея, се разминаха с леки наранявания.
"Не бих казал, че има голям проблем с местата. Нима в Нови Искър няма места, нима в Клиниката по съдебна психиатрия няма места? Ако трябва, в затвора в Ловеч, там има клиника по психиатрия, така или иначе ще пролежава там", препоръча психиатърът.
Според него случаят е комплициран и от ситуацията, и от самото законодателство:
"Променят се параграфи и членове, без да се отчита реалността. В рамките на 3 дни има зловещи случаи. По принцип всеки ден се случват такива проблеми, не завършват фатално и не им се дава гласност. С вербална агресия и когато навреме се вземат мерки, не се стига до фатален край и случаят остава така, никой не се интересува от него", коментира д-р Веселин Герев.
В случаите, когато психичноболният отказва да си пие лекарствата, психиатърът обясни:
"При тежко психично разстройство, ако откаже да си пие лекарството, влошаване на състоянието настъпва в рамките на 2–3 седмици. Ако близките не могат да го накарат, трябва веднага са се обърнат към полиция, прокуратура и болницата, където е лекуван. Това влошаване с изкривени възприятия, агресивно поведение, параноидна идея води до агресия както към хора от близкия кръг, така и към хора от разширения кръг – случайни хора".
Д-р Герев посочи проблема - "обществото не е предвидило как да се защитава, а това са тежки и опасни действия".
Друг проблем според него е закриването на диспансерите, превърнати в търговски дружества и функциониращи като такива, както и загубената връзка и контрол над хора с тежки психични заболявания.
"Когато имаше диспансери, ставаше лесно и това се изпълняваше от здравна служба, сестрата минаваше патронаж. Диспансерният метод е въведен във Франция през 50-те години и продължава да функционира. И когато не приемате лекарства, влошите се или не отидете да си ги вземете, тогава самият център идва при вас. И бързо се установява какво е положението. Имам пациенти, които се лекуват така във френски терапевтични центрове. Тук връзката е прекъсната, защото преди години диспансерите ги направихме търговски дружества", обясни психиатърът.
Той коментира и премахването на чл. 36 от Закона за здравето, според който хора с тежки психоразстройства подлежат на принудително лечение.
"И се въведе едно мнимо правило да се спазват техните човешки права и достойнства. Но когато е в психоза, той е невменяем и за правото, и в медицинския смисъл. И вие ще спазвате правата му, а той по медицински показания няма граждански права. Тогава се намесва дежурен прокурор, съдия и да вземе решение на базата на медицинска експертиза дали да се лекува, или не. А това отнема време. Една родилка се беше заключила в стая с бебето си и чакахме дежурния прокурор 3 седмици да реши дали тя да се лекува", разказа психиатърът.
И допълни:
"Когато им зачитаме правата, не обърнахме внимание на основен факт, че близките им трябва да носят споделена отговорност с тях. Не може детето ти да е агресивно, не си пие 2 седмици лекарствата, а ти да си спокоен и да чакаш, да видиш какво ще се случи, защото в тази ситуация първо жертва можеш да станеш ти".
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
