В днешна Сърбия живее българска общност с корени от Средновековието, посочват в свое становище учени от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките. То е подкрепено от близо 40 представители на академичните среди. Документът е насочен срещу спекулациите в западната ни съседка, с които се оспорва националната идентичност на българите в Западните покрайнини.
Учени от Института за исторически изследвания от Софийския университет, Великотърновския, Югозападния, Нов български университет и Военната академия в София опровергават с факти опитите за популяризиране на стара теза, че българите в западните покрайнини са "шопска нация".
"Както при македонизма, така и при лансирането на шопска нация, тя се ползва като помощно средство да се промени етническата принадлежност на населението в този край", обясни доц. Ангел Джонев.
Причина за острата реакция е изследване в Сърбия от края на миналата година.
"Това изследване беше финансирано от община Босилеград и от Националния съвет на българите в Сърбия, тоест две държавни институции. Едната отговаря директно за отстояването на българщината в Сърбия със сръбски държавни средства. Това е парадоксът", допълни доц. Джонев.
Лансирането на неверни тези в Сърбия имат друга цел, казва проф. Георги Николов.
"След измислянето на такъв език, на такава нация, ще се появи и малцинство, и претенциите наши за българското малцинство ще срещнат искания от другата страна", заяви проф. Николов.
Българите в Западните покрайнини имат нужда от подкрепата на държавата, подчертават учените. По данни от последното преброяване отпреди две години българите в Сърбия са около 13 000.
