Мило е като се върнеш у дома, страшна тръпка е. За мен Радиото е дом, призна в интервю по случай 90-годишнината на БНР в предаването "РадиоТочка" дългогодишният журналист на БНР Светла Петрова.
"Радиото, специално "Хоризонт", беше прекрасно място. Завършила съм радиожурналистика във ФЖ, но трудно можеше да започнеш работа в радиото, трябваше да се от такова семейство или да имаш връзки в Политбюро. Нямах нито едното, нито другото. Започнах работа след конкурс. Гита Минкова беше моят ментор, при нея карах стаж, докато учех. И тя положи грандиозни усилия да ме привлече в "Хоризонт". Беше ме взела да й бъда репортер в Радиокола", разказа Светла Петрова.
"Сега вече няма Радиокола, какво стана с Радиоколата. Тогава тя беше институция", попита журналистката.
За цензурата и автоцензурата тя каза:
"И едното и другото са в големи мащаби за тези години, в които се опитвахме да изградим демокрация и независими медии. Тези усилия претърпяха пълна фиаско. Какво неграмотност, не се задават въпросите и се подминават скандални твърдения на събеседници. Казвам, че не мога да го преборя това, по-добре да си съхранявам душевното здраве."
За първите годините след 1989 г. си в БНР тя казва, "работихме и климатът в "Хоризонт" беше прекрасен, не е имало институциализирана цензура":
"Нямаше пиари. Беше животворен период, ръководството на БНР се беше изпокрило, не знаеха, какво ще става и ние имахме пълна свобода да работим. Селекцията на хората беше много добра и те имаха отговорност, не беше свободия, а свобода".
Светла Петрова припомни, че истинският журналист си носи искрата и е готов на рискове, за да запази мисията на журналистиката.
Според нея професионалната общност на журналистите никога не е могла да се надигне и да се обедини:
"Това е голям проблем, на практика нямаме гилдия. Когато ни отстрелваха един по един, другите се радваха - изчезнала е конкуренция. Не си даваха сметка, че отслабва тяхната позиция и един ден ще дойдат и за тях."
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
