Въпросът е напълно реторичен, но явно трябва да се зададе заради шума, който се създаде около едно синдикално изявление и повърхностното заиграване с реалните и много дълбоки проблеми в българското средно образование.
На 10 януари синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" оповести приоритета си за годината – и той е един – възпитанието, което според текста се изразява във формиране на "християнски добродетели и респект към авторитети и истински ценности". Начинът, по който предлагат това да стане, е оценка за дисциплина, забрана на телефоните, задължаване на родителите да съдействат и при несъдействие – глоба (дори определена 500 лв.), промяна на регламента за налагане на санкции.
Темата за дисциплината не е нова, припомняме, че през август 2023 г. същият синдикат излезе с позиция за агресията в училище с приблизително същите идеи. Този път тя беше доста широко обсъдена в медиите, а от участията на председателя на синдиката Юлиян Петков се разбра, че те нямали готова формула, само предлагали специалистите да обсъдят и да намерят конкретни решения.
Съвсем друго разбираме от текста, който, както явно са установили и авторите му, не издържа критика дори от неспециалисти. Прави впечатление обаче и друго – коментарите в социалните мрежи и гласуванията в анкети на медиите категорично подкрепят затягането на дисциплината чрез оценка, което означава, че проблем има и че той трябва внимателно да бъде проучен, точно назован и адекватно решен.
За нас остава въпросът защо истинските проблеми на учителите като липса на подкрепа чрез реални обучения, съдействие от специалисти и институции, липсата на автономност при избора на съдържание и ритъм на работа, огромната излишна бюрократична натовареност не се поставят пред отговорните държавни институции и политическата власт, а се прикриват с шумни и непродуктивни спорове и ретроградни идеи като оценката за дисциплина. Или пък някой си осигурява комфорт, създавайки впечатлението, че се грижи за интересите на съсловието?
В разговор с професионалисти от сферата на средното образование се опитваме да си изясним какво трябва да се разбира под "дисциплина" в съвременното ни все по-"иновативно" училище, едно и също ли е "дисциплина", "възпитание" и "формиране на граждани", кои са адекватните и дългосрочни начини за приобщаване на младите към правилата в общността и какви са пораженията от кратковременните потушавания на симптомите, наречени "лоша дисциплина".
Антоанета Христова, директорка на Немска езикова гимназия "Гьоте", Бургас: "Дисциплината не е това да има тишина в клас, това учителят спокойно да поднесе информацията, защото, особено с фокус социално-емоционално учене, учене чрез преживяване и практика, новите парадигми на образованието в ХХI век (ние можем да говорим за творчески работилници, за творчески шум), но това не кореспондира с дисциплината като спазване на правила и съподчиненост на членовете на обществото...
Рестрикциите и сега съществуват в Закона за предучилищното и училищното образование… Моята дългогодишна практика… показва, че рестрикцията има временен ефект, не решава проблема, прикрива симптома и понякога задълбочава проблема… Повече мисля, че подкрепата – широкоспектърна, на широк фронт, междуинституционална, с професионалисти – психолози, социални служители, помощник-учители – винаги дава по-дългосрочен, макар и не толкова бърз резултат."
Яница Господинова, учителка в Професионалната гимназия по електроника "Джон Атанасов", Стара Загора: "Разбира се, че и при нас имаме проблеми с така наречената дисциплина, но аз вярвам, че това е последствие на други проблеми. Поведението на децата, когато то е такова, каквото не ни харесва, е някакъв симптом, както когато отиваме на доктор и той лекува симптомите, а ние искаме да се търси причината, така и тук. Аз вярвам, че причините са много по-дълбоки и поведението на децата е просто някакво последствие, така че, когато се говори за възпитание, дисциплината е част от възпитанието, но то е много голям и обширен процес и ние не бива да забравяме, че за всяко нещо си има причина…
Искаме едни млади, образовани, креативни, иновативни граждани, а същевременно искаме от тях да слушат, да мълчат и, ако може, да стоят с ръцете зад гърба…
Голяма част от хората не че не искат да положат усилия, но не искат да се замислят по-надълбоко, защото много често ще излязат проблеми, които ние не искаме да чуваме, не искаме да виждаме, защото те ще ти наранят, но е време да сложим край на този повърхностен разговор за образованието и от какво има нужда, защото говорим за нашите деца."
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
