Репортаж на Здравка Маслянкова за предаването ''Преди всички''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Във Велико Търново публично възкресиха имената на 273 от жертвите на Народния съд от преди 80 години. Няколко години е продължила изследователската дейност на комитета "Генерал Сава Муткуров" и на великотърновски историци, за да осветлят имената на кметове, генерали, депутати, свещеници, учители, адвокати, индустриалци, които са били убити или безследно са изчезнали от 9 септември 1944 година до май 1945 година. Списъкът с имената и фотографиите на някои от знаковите жертви на Народния съд са показани на изложба в центъра на Велико Търново.
Тази изложба не е политика и не е ровене в раната, за да се сее разединение в обществото, тази изложба е история и възкресяване на паметта на жертвите на Народния съд от преди 80 години, обясни Венелин Иванов, председател на комитета "Генерал Сава Муткуров":
"За първи път хората ще могат да разберат имената на убитите и безследно изчезналите сред 9 септември от Велико Търново и региона и на тези, чийто смъртни присъди са били изпълнени тук, на старите гробища, където днес е парк "Дружба". При издирването на имената сме използвали присъдите на народните съдилища в София, Велико Търново, Горна Оряховица, Габрово, Севлиево и Дряново, списъци от Държавен вестник за конфискация на имотите на лицата с издадени присъди , обявления за безследно изчезнали лица. Важно е да отбележим, че много от убитите или безследно изчезналите след 9 септември са задочно осъдени от Народния съд, просто са били убити".
Сред убитите са герои от войните за национално обединение като внука на Бачо Киро ген. Теодосий Даскалов, ген. Рашко Атанасов – един от основателите на военното дело в България, председател на Българския олимпийски комитет и създател на младежките дружества "Юнак", ген. Никола Михов, началник на Военното училище и един от героите при обсадата на Одрин, и други радетели на националния идеал. В списъците на жертвите са няколко от видните кметове на Велико Търново, разказа историкът д-р Емил Врежаков:
"Единият от тях е Димитър Раев, който изгражда основната инфраструктура на града, по време на неговото управление се строят Художествената галерия, Военния клуб и други забележителни сгради. Сред жертвите е и друг виден търновски кмет - Димитър Йорданов – председател на читалище "Надежда 1869", който през 20-те години на миналия век, след националните катастрофи, полага големи усилия да изгради Велико Търново като модерен град, въвежда електрификацията, създава местна индустрия. Сред убитите народни представители е Филип Махмудиев, великотърновец, който заедно с други народни представители допринася много за спасяването на българските евреи".
Сред жертвите на Народния съд в региона са търговци и индустриалци, създатели на модерната българска икономика, някои от тях убити с напълно користна цел:
"За да им бъдат конфискувани, взети или разграбени без конфискация богатствата. Един много фрапантен случай има на Пантелей Давидов, производител на лимонада. Синът му Сава на 15 години по-късно също е убит, обесен е по обвинение в опити за саботаж срещу новата власт", посочи Врежаков.
Сред най-тежките престъпления на Народния съд е убиването на българския дух, категоричен е д-р Врежаков. Това не се изчерпва само с физическите убийства на свещеници, а в цялостната репресия срещу църквата като общност от православни християни. Голяма част от свещениците са убити веднага след 9 септември и след това са осъдени задочно от Народния съд. Репресията на комунистическия режим срещу вярата продължава с години, като целта е била една – изкореняването ѝ и лишаването на народа от духовни водачи. Последствията от това, за съжаление, виждаме и до ден днешен, посочи историкът.
"Извадил съм си един цитат на Рафаил Раев, който е убит по особено жесток начин, заровен е жив в една яма за умрели животни край Стражица. Той приживе казва: "Враговете на народа и родината са пуснали срещу нас всички сили на ада – заговори, родоизмяна, саботаж, за да се разединят и смутят българите, народния дух".
Според учителя по история в СУ "Георги Измирлиев" в Горна Оряховица -Явор Генов, темата за Народния съд е широко поле за бъдещи научни изследвания. Генов преподава история в средния курс и подготвя дисертационен труд за живота и делото на регента ген. Никола Михов и коментира екзекуцията му от Народния съд:
"Той стои начело на държавата по това време заедно с Богдан Филов и княз Кирил Преславски. Ако новата власт не обезглави тези, които са били начело на нашата страна, то няма кого. Тук трябва да кажем, че присъдите не толкова са решени от състава на Народния съд, колкото са издиктувани на Трайчо Костов от Георги Димитров и има запазена кореспонденция между двамата, която копира точно това, което се е случило с първи състав, общо взето смърт, смърт и никой да не се измъкне. Ген. Никола Михов, като военен министър, също е съден, защото той е военен министър по време на Втората световна война, само че политиката на България с нищо не предизвиква нито Съветския съюз, нито заслужава подобно наказание. В своята пледоария пред Народния съд той казва: "Моята цел беше ние да имаме силна армия независимо от политическата обстановка и аз я преследвах. Нашата армия е аполитична". Действително той прави доста, защото, макар и закупено от Германия, оръжието, което той договаря през 1943 година в лична среща с Хитлер, после доста успешно е използвано в Трети украински фронт, в който участва българската армия срещу Третия райх".
Въпреки че темата за Народния съд е добре застъпена вече в учебните програми в 7, 9 и 10 клас, усещането за 1 февруари като Ден за почит на жертвите на комунистическите репресии, в нашето общество все още отсъства, коментира учителят по история Явор Генов. По думите му, въпреки че присъства в учебниците, материалът често е пропускан от преподавателите – умишлено или не.
За да се поддържа интересът към тази част от българската история, СУ "Георги Измирлиев" и Езикова гимназия "Екзарх Йосиф" в Ловеч организират конкурс на тема "Левият политически радикализъм в периода 1919-1945 г." Важно е, че освен годишнината от Народния съд, тази година отбелязваме и 100 години от кървавия атентат в църквата "Света Неделя", коментира учителят. В конкурса могат да се включат ученици от 7 до 12 клас от цялата страна с реферати или презентации. Творбите им ще бъдат оценявани от научно жури с председател проф. Милко Палангурски от Българска академия на науките.
Фотодокументалната експозиция, посветена на паметта за жертвите на Народния съд във Велико Търново и региона и за първи път показваща имената на 273-е жертви, ще остане в центъра на старопрестолния ни град до 22 февруари.
