Разговор на Лили Големинова със Станислава Николова и Николай Тодоров
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
На 25 януари Валдорфското училище отбелязва 136 години от рождението на своя патрон Николай Райнов.
Тази година събитието е посветено на просветителската и издателската дейност на Николай Райнов и приносът му към полиграфията. Николай Райнов е многопластова личност, която никога не се захваща само с една дейност. За много българи той е по-познат като писател, други пък го познават повече като художник.
“Той е и критик, и философ, и теософ, мистик, краевед, художник. Той е една Вселена за мен, защото дори и честването сега във Валдорфското училище е само една от посоките на неговото творчество - графичната му страна, защото освен със живопис, той работи с гвашове, лакови бои върху станиолена основа, която няма аналог в българското изкуство. Той сам измисля тази техника, опитвайки се да разработи по химичен начин лаковите бои, с които работи”, казва изкуствоведът Станислава Николова. Според нея, Николай Райнов е първият български художник, който е и писател, и художник, и сам илюстрира своите книги през 1912 г., когато излизат “Богомилски легенди”. Той е автор и на много интересен труд “Орнамент и букви в славянските ръкописи” в Народната библиотека в Пловдив, където събира и изследва стари ръкописи, за да ги издаде в този изследователски труд през 1929 г. Освен това той се е занимавал и с преводаческа работа и е първият преводач, след Пенчо Славейков, на една от най-известните книги на Ницше “Тъй рече Заратустра”. За това колко много е държал на българския език се съди не само по книгите и преводите, които прави. “Той е държал много на езика - прост, стегнат, едновременно с това богат език, без особени диалектизми и архаизми, без да е претенциозен и в същото време си позволява словотворчество, което сме позабравили в днешни дни”, казва Николай Тодоров, който е учител по Български език и Литература във Валдорфското училище. По думите му, обаче все още няма хубава пълна биография на Николай Райнов. Или се говори хвалебствено и се залита натам, или се опитва някой, да извади "по-жълти и черни страници". Много трудно, особено за личности с толкова многостранна култура.
Самият Николай Райнов е бил почти аскетичен в бита си. Това е характерна черта, която той наследява и по-късно предава на сина си Богомир Райнов, който също показва по-скоро строгост, тежест и съсредоточеност като семейна черта. Николай Райнов има връзка и с развитието на педагогиката. “Епохата, в която му е отредено да живее, е свързана с едни ненаситни търсения на човешкия дух (краят на XIX век е наречен “криза на духа” и тогава избуяват всякакви учения). Това търсене на истината, много често се изтъква от биографите на Николай Райнов и покрай тях той попада на Ницше и взаимства донякъде стила на “Тъй рече Заратустра”, който е много грабващ и завладяващ, но и текст в стилистиката на проповедта. Освен това той се занимава и с трудовете на Рудолф Щайнер, който е основоположникът на Валдорфската педагогика.
Чуйте целия разговор на Лили Големинова в звуковия файл.
По публикацията работи: Елица Елефтерова - Иванова
6
