Чуй новината: "Гледаме цифрите! От 2005, а насам ние имаме едно изкачване в участието на жени в сферата на управлението в България, включително като жени министри. Не говорим за заместник-министрите, където обикновено е по-лесно да прокрадне. Имаме възходящо движение. От 2005 всъщност досега имаме тенденция на растеж и след това имаме този рязък срив. Това къде ни нарежда - при Русия и Китай. Там министрите са под 5%”
“Да ви кажа честно, надявам се да е някакво недоразумение и тези хора да си кажат, “ама как може наистина, какво правим ние” и някак си да вървят към корекция”.
“Каквито и да са конкретните факти, за да се стигне до това, демонстрира колко плитко са разположени демократичните ценности на нашия политически елит. Толкова плитко са засети, че могат да бъдат издухани при най-малкия полъх”.
Дори когато жените в управлението са 40 или 50% няма да можем да кажем, че сме постигнали истинско равноправие на половете, защото въпросът не е само в цифрата, подчерта Петрова.
В 147-годишната следосвобожденска история има една единствена жена - премиер. Ренета Инджова, за 100 дни е била служебен премиер, припомни Петрова.
“Като специалист по антидискриминационно право имам сложно, двойнствено отношение към квотите. Обаче при това положение започвам да си мисля, че трябва да започнем да лобираме за това да се въведат квоти”.
В предаването "Хоризонт до обед" Петрова допълни, че светът се намира в антилиберален геополитически тренд, който подкопава статуквото на приближаване на жените и мъжете.
"Живеем във време, в което това, което се случи в България, минава незабелязано. То е приемливо! Ако трендът беше друг, нямаше да мине така незабелязано. Това е геополитическото измерение".
Илиана Балабанова, президент на Европейското женско лоби коментира, че в Швеция, където е на конференция в момента, има 24 министри, от които 10 са жени, а отделно има и министерство на равнопоставеността между половете.
“Политиката и всички интереси, които трябва да се защитят, минават през политически решения, които в момента в България се вземат от 18 мъже и 1 единствена жена”.
Участието на жени в управлението у нас през последните 75 години почти винаги е около 20 - 21%, коментира Балабанова.
“В кабинета от 1947-1949 година отново е имало само 1 жена от 23 министри. На това ли викаме демокрация?”.
"Аз съм убедена, че когато става дума за някой да ви свърши работата, сега ще имаме повече зам.-министърки, отколкото зам.-министри, защото зам.-министърките ще трябва да свършат онази тежка работа и онези дълбоки промени, които трябва да настъпят в българското политика и законодателство, които всички ние очакваме”.
Жените у нас са 51.9% от населението, коментира Балабанова:
"Как е възможно те, след като ни употребиха като гласоподаватели, да не ни дадат възможността да участваме в решаването на политическите проблеми на страната? Ето това е въпросът!”.
"Тези дисбаланси в управлението и в министерския кабинет всъщност влияят на бъдещето социално и икономическо развитие на България. Задължително трябва да се предприемат мерки", категорича е тя.
