В контекста на значими исторически дати и събития, историкът Евлоги Станчев говори в ефира на "Нашият ден" за паралелите между "Кървавата неделя" през 1905 г. в Русия и Съединението на Украйна от 1919 г. Тези събития носят своето значение както за времето, в което са се случили, така и за съвремието.
На 22 януари 1905 година в Санкт Петербург, столицата на тогавашната царска Русия, избухва масова стачка, която води до трагичния инцидент, известен като "Кървавата неделя". Този ден остава в историята като брутално смазване на протестите от страна на властта, довело до стотици жертви. Протестиращите издигат искания за по-добри условия на труд, които стават символ на стремежа за човешки права и социална справедливост.
По думите на Станчев работниците по онова време са се трудили в ужасяващи условия, при мизерни заплати и липса на каквато и да е защита. Те са били третирани като крепостни, без право на глас и възможност за промяна.
Въпреки жестокостта на потушаването, "Кървавата неделя" става отправна точка за първата руска революция. Тя довежда до създаването на конституция и установяването на конституционна монархия – стъпка към модернизацията на руската държава.
На същата дата, 22 януари, но през 1919 г., Украйна отбелязва Съединението – акт на формално обединяване между две украински държави: Украинската народна република и Западноукраинската народна република. Според Станчев този момент представлява усилие за изграждане на независима украинска държава в условията на разпад на царска Русия.
"Както тогава, така и днес украинската нация продължава да се бори за своята независимост, за своето съединение и свобода," подчертава историкът. Съединението през 1919 г. е пример за стремежа на народа към национална идентичност и суверенитет.
Слушайте!
