Тридесетата годишнина от създаването на селската художествена галерия в родопското село Павелско стана повод за поглед назад към творческия път на Стамен Карамфилов – единственият незрящ художник в България. Неговата история е не само вдъхновяваща, но и силно символична, показвайки как загубата на зрение може да отвори нови врати към изкуството и красотата.
"Галерията се намираше в село Павелско, едно хубаво и китно село", разказва Карамфилов. С тази идея художникът поставя началото на нещо уникално – селска галерия, която да разчупи традиционния модел на галериите, концентрирани само в градовете. Това е опит да доближи изкуството до хората, живеещи далеч от културните центрове.
"Мислех си защо да няма една селска галерия в България? Имах къща и живеех в това село. Реших да покажа на всички живеещи там какво правя, какво рисувам", споделя художникът.
Макар животът на галерията да е кратък, тя оставя следа, която продължава да вдъхновява. Промените в страната по онова време и ангажиментите на Карамфилов като художник-реставратор го отвеждат по различни места – градове и манастири, където той отдава своя принос на изкуството и културното наследство.
Загубата на зрение е събитие, което би могло да срине духа на мнозина. Но за Карамфилов това е възможност да преосмисли начина, по който възприема света и изразява себе си.
"Когато човек загуби зрение, той губи красотата – не можеш да видиш комбинацията от багрите," признава той. Въпреки това, художникът намира радост и вдъхновение в други сетива – звуци, допир, текстури. "Слушам лаещото куче, едно плачещо пеленаче наблизо, гълъбите на покрива – това ме държи. Виждам, чувайки. Ето това ме поддържа."
Карамфилов създава своите картини, разчитайки на усещането за текстура, обем и форма. Жена му е неговият съюзник и "очи", помагайки му да види завършените произведения през нейния поглед. Това е екипност, която надхвърля обикновените отношения, превръщайки се в истинско партньорство на изкуството.
Творбите на Стамен Карамфилов не просто изобразяват реалността, а черпят от вътрешния свят на художника. В тях се усеща дълбочина и абстрактност, които напомнят, че красотата не е само във видимото. "Удоволствието е в това, че усещаш какво слагаш на платното пред теб", казва той.
На 81 години, Карамфилов продължава да твори, въпреки трудностите. "Опитвам се да творя, защото някои неща – като мозък и пръсти – закърняват с годините, втвърдяват се и трудно се работи", споделя той.
Слушайте!
