За необятното поле на седмото изкуство и за историите, които разказва киното разказва Ирина Иванова, кино журналист, преподавател по "История на Западноевропейското кино" в НАТФИЗ, а вече и режисьор.
На 13 януари отбелязахме деня на българското кино. На тази дата преди 110 години се е състояла прожекцията на първия български филм "Българан е галант“ на сценариста, режисьор и актьор в заглавието Васил Гендов. Едва един - два кадъра са запазени от тази първа българска продукция.
"Моите любими ленти са "Хан Аспарух" на режисьорът Людмил Стайков от 1981 г. , след това "Мера според мера" на Георги Дюлгеров, "Силна вода" от 1975 г. на режисьора Иван Терзиев, филм, който е по-слабо познат на зрителите, но той е от този тип истории за малкия човек. За съжаление Иван Терзиев ни напусна преди три години, според мен не достатъчно оценен", сподели за "Хоризонт" Ирина Иванова.
Другите ми любими филми са "Лачените обувки на незнайния войн" на Рангел Вълчанов от 1979 г. , един поетичен и различен филм, "Отклонение" от 1967 г. по Блага Димитрова на Гриша Островски и Тодор Стоянов, това са филми, които бих отнесла към филмите на Микеланджело Антониони от онова време...
Също "Сватбите на Иван Асен" на Вили Цанков, по време на снимките си отива големият актьор Апостол Карамитев и неговата роля трябва да се изиграе от Коста Цонев.
"Последно лято" на Христо Христов с Григор Вачков, изключителен филм, разказа още Ирина Иванова.
Сред другите любими са българските детски филми на Марияна Евстатиева Биолчева, а също и "Рицар без броня", "Оркестър без име", "Опасен чар" с Тодор Колев, "Момчето си отива" на Людмил Кирков, филм, в който героите са иконични.
Надявам се така да се получи и с новите български филми, защото киното е и чувственост, и макар днес времето да е по-различно, дано това да стане и с днешните български филми и актьори, допълни още Ирина Иванова.
Още по темата слушайте в интервюто на Иван Русланов с Ирина Иванова.
