В зимния 11 януари за вечен джемсешън изпращаме музиканта на лятото Красимир Куртев.
Краси казваше, че девизът на "Акага" е: "Когато другите ти обясняват как нищо не става, си направи прост план и действай". Девиз, който 33 христови години обединяваше музикантите, за които най-важно бе и продължава да бъде приятелството и разбирането, че в изкуството и в живота нищо хубаво не става насила.
"Акага" е основана от съученици в софийското музикално училище. Името идва от майката на перкусиониста Калин Вельов и ни връща към прабългарските времена. Първият концерт е в "Славянска беседа" в столицата, а пробивът – на Младежкия джаз фестивал в Пловдив. За онова време през 2001 г. по радиото разказват Краси Куртев, вокал и бас китара, Марин Панев, вокал, китара, клавишни и алт саксофон, и Вихрен Урумов – клавир:
"Началото беше, естествено, гол ентусиазъм."
"Младежки порив."
"Хладен минус също. Наистина, репетирахме на едно място, където свирехме с ръкавици, имаше един калорифер и никой не мислеше, че това ще продължи в годините, най-малко пък че ще може да се вадят пари от такова нещо. Всички ни убеждаваха, че това не е възможно в България с фюжън или с инструментална музика, тогава това беше нашето амплоа. Не знам защо медиите ни кръстиха дори джазмени, неразбирайки какво става. Въобще всички ни казваха: "Забравете, българинът обича песни с китарка около лагерния огън. Тая история с браса… Ще дойдат 20 приятели от музикалното училище и това ще бъде."
"Направихме нещо…"
"Човек трудно може да осъзнае, че участва в историята реално. Че ти, със своя живот, променяш наистина цялата история."
"Страхотно хубави спомени имам. Не само аз, цялата група. Дебютът на "Акага" беше доста силен, 1992-ра, 1993-та, 1994-та. Радвахме се на завиден успех на концертите, които правехме."
За "Акага" от самото начало досега съществуват константни величини: "Като се видим всеки ден, защото се виждаме буквално всеки ден, да си се радваме един на друг и да си доставяме удоволствие. Да ни се радват и да доставяме удоволствие на нашата публика."
8 години по-късно (през 2009-а) Краси Куртев прави малко по-различна равносметка, без да отмества фокуса от същественото:
"Ние се познаваме от деца и, общо взето, няма въпроси. Пък и сме на възраст около 40-те, тъй че много от глупостите отпреди отпаднаха. Знаем за какво става дума. Все пак се опитваме да мислим като на 40, а да свирим като на 20, което ще видим как ще се получи.
Естествено, нещата са се развили. Със сигурност сме станали по-комерсиални, но, оглеждайки се около нас, пак не сме комерсиални, просто времената са се променили. Тъй че пак си оставаме леко странни птици, като се стараем да не бъдем такива, защото не смятаме, че трябва да се чувстваме като мауглита в цялата ситуация."
Прехвърлили житейския половин век, членовете на "Акага" честват 27-и юбилей през 2018 г.
В музиката Клуб 27 има печална слава, но тя не пречи на групата нарочно да избере времето между 25-атата и 30-ата годишнина за грандиозно честване.
Чувството за хумор е сред най-здравите спойки в "Акага". Краси Куртев и китаристът Петър Главанов:
"Имаше и трудни моменти, но човек ги забравя, а пък сега, ако можем да се посмеем върху живота си, като сме минали толкова дълъг път, няма закъде да се връщаме назад. Прекалено много е минало.
Даже един ваш колега каза нещо много смешно, което ми харесва, и ще си позволя да го цитирам: "Тия момчета ги помня, те тръгнаха 90-те години, когато имаше страшно много групи, което беше истина, (90-те години Пепе свиреше в Rag Dolls) и страшно много мутри. После мутрите, повечето от тях бяха избити, групите повечето се разпаднаха. Останаха само най-коравите. И ето, пред нас са едни от тях: нито са ги убили, нито са се разпаднали."
Всички с чувство за хумор, 20-ина са музикантите, минали през "Акага". Почти всички, с две малки изключения, се събират за големия концерт по случай 27-ия юбилей.
Двете изключения не са сърдити, а възпрепятствани:
"Слава Богу, никой не си е тръгнал от групата заради скандал или че е бил недоволен от нещо, да е бил излъган или набит. Ние сме се разделили, тъй като просто имаха желание да направят други проекти. Ясен Велчев направи "Те", много успешен проект. Цецо Недялков свири в "Ку-Ку бенд", също успешен проект.
Има и "Грами". Кристиян, първият барабанист на групата, живее от много години в Канада. Там има канадско "Грами" с пиано, което е интересно, не с барабани."
А ето как Петър Главанов става китарист в групата на съучениците си:
"Всъщност те не ме поканиха, обадиха ми се, защото сме приятели. "А бе, Пепе, търсим си китарист. Сещаш ли се за някой?". Аз тогава свирех в "Сленг". И беше: "Ох, леле". Викам: "Ще помисля". После викам: "Краси, мога да предложа само себе си." И така отидох в групата. Самопредложих се", спомня си през 2018 г. Пепи.
"Добре, че не страдаш от излишна скромност, защото вече години работим заедно и е огромно удоволствие. (…) Ако говорим за равносметки, винаги съм казал, че съм голям късметлия, на мен ми се сбъдват мечтите. Аз съм имал уникален шанс да свиря с уникални музиканти в тази група", добавя Краси.
На концертите на уникалните музиканти "става дума за парти", както казва от сцената Куртев, но и за приятели. С много сродни души пее и свири "Великолепната седморка".
Имат парчета с всякакви музиканти: Любо Киров, Дичо, Хилда Казасян, Орлин Горанов, Lexus, Mellow Mac, El Nene, с цигуларя Веско Ешкенази, с Варнеската и Софийската филхармония.
Свирят и с класиците от Quarto Quartet, а с актьора Филип Аврамов възкресяват спомена за Тодор Колев. В Русия компания им прави "Мистерията на българските гласове". Един от последните им концерти преди няколко месеца бе дуел с приятелите от "Обичайните заподозрени".
Част от музикалните си братя и сестри "Акага" познават от деца. Владимир Ампов срещат, когато е на 15. Оказват се заедно на "Мелодия на годината". По-късно с Графа записват парчето "Диско парти", с Ампов обикалят на микротурне насред финансовата криза през 2009 г. Обиколката приключва в Пловдив, започва от Варна, минава през София и Бургас.
"В това отрицателно време, чисто финансово, и така стресиращо за хората, се радвам, че успяхме да ги заредим с хубава енергия. Оценявам го като жест на смелост, тъй като го правим наистина на мускули, правим го, защото искаме да се случва българската музика на живо", разказва Графа тогава.
Искахме така и в дните на пандемията, когато Краси Куртев ни напомни, че музиката дава друга фантазия на хората, носи им светлина в мрачните времена.
Фантазията на "Акага" има пряко, но и косвено влияние така, както чуждата фантазия докосва момчетата от седмицата. Два коренно различни типажа, Искрен Пецов от "Латинопартизани" и Звезди Керемедчиев от "Ахат", го доказват с личните си истории.
"Латинопартизани" е създадена през лятото на 1996 г. по идея на Куртев. Пецов го нарича "баща на групата". Двамата са приятели отдавна.
Звезди си спомня как на последния концерт от турнето на "Ахат" през 2017 г. във Велико Търново отиват на кръчма, собственост на приятел. По същото време в града свири и "Акага". Приятелят ги вика да се съберат и цялата брасова секция откликва. Тогава Керемедчиев чува как някогашен концерт на "Ахат" в Левски вдъхновява един от музикантите на "Акага". "Започнал да гледа по друг начин на живота и по отношение на музиката". Само че тръгнал в друга посока.
От латино до рок, дори рап, първо със Спенс, в иронично парче, посветено на София.
Може би най-известната песен на "Акага" с хип-хоп елементи е "Маймуни" с Ицо Хазарта, но една тяхна изява с Братя Мангасарян им печели награда в пролетния радиоконкурс и участие на европейския музикален фестивал в Грьонинген, Нидерландия.
Малко след успешното представяне на "Акага" в Нидерландия по радиото посрещаме и лятото с тях. Припомняме си и две от най-ярките изяви на "Акага" в международен план – на джаз фестивала в Монтрьо:
"Акага" в чужбина е същото, което е в България. Това ни е било нещо като задачка, която сме си поставили. Независимо на каква сцена (клубна, концертна, в България, в Монтрьо), няма значение.
Това беше нещо, което много ни помогна, много ни повдигна духа и желанието за работа. 1998-а, 1999-а бяхме на джаз фестивала в Монтрьо и успяхме да си сверим часовника. От една страна, гледайки световноизвестните групи и изпълнители, които свиреха в залите. От друга страна, на външните сцени, виждайки, че събираме доста голяма публика. Над 3000-4000 души се събираха на нашите концерти.
Там е много голямо предизвикателството, защото излизаш на сцена примерно след ирландска или американска група или след някой много интересен професионален биг бенд и вече в твои ръце е дали ще ти обърнат внимание.
Обърнаха ни наистина много добро внимание. (…) След концерта във вестника излезе наша снимка. Заглавието беше "Чудото от България" или може би не чак толкова силно, но нещо от сорта. Имахме пет или шест интервюта за радиостанции, телевизии", разказват през 2001 г. Краси Куртев, Марин Панев и Вихрен Урумов.
Третата покана от Швейцария групата отклонява. Търси нови цели и хоризонти. За три десетилетия "Акага" са неуморни. Редовно свирят на кораб от Стокхолм до Хелзинки, добре познати са в Москва и "Болшой театър", участват във фестивалите в Клайпеда и Ниш, на A to JazZ и "Бразобразие". Познаваме ги от престижни сцени като "Аполония", били са щатен бенд на БНТ, всъщност Хачо Бояджиев е сред хората, подали им ръка в самото начало. От тогава досега "Акага" са обиколили световни и телевизионни сцени, както и страшно много малки и големи български градове.
Забиват на театрални и фотографски фестивали, на брега на морето за Джулай морнинг, в Международния ден на моряка, на фестивали на виното, рибата, занаятите, на 90-арската музика, за откриването на ски сезона, многократно са посрещали Нова година с фенове по различни площади, последно в Благоевград преди дни, въпреки кончината на Краси Куртев.
"Акага" свири за хората в неравностойно положение, донорството и трансплантацията, за сираците, неколкократно подкрепя "Българската Коледа" и УНИЦЕФ. Свири и в знак на протест – срещу презастрояването на Черноморието, срещу правителството на Пламен Орешарски.
По време на пандемията "Акага" осъществява отдавнашна идея в името на младите хора, менторството и музикалното приятелство. Отново към Благоевград през 2021 г.:
"Искаме всички членове на групата, сегашни и бивши, както и музикантите, които са работили с групата, да направим "Акага Академия", да събира млади хора в тийнейджърска и около тийнейджърска възраст, които са се занимавали с музика. Тази вечер ще ви представим промоционния вариант на този проект. Това са седем млади момчета и момичета от музикалното училище в София.
Те са музикално грамотни, образовани в степента, която позволява тяхната възраст. Но целта на академията не е да ги образоваме, а да ги съберем в група, която да се занимава с повече поп, рок и джаз насоченост. Нещо, което те нямат възможност да учат в музикалното училище. Целта е да ги съберем всички заедно, да ги групираме, да им дадем насока, композиционна, аранжорска, студийна и практическа помощ да намерят реализация на това, което са репетирали.
Новината, която ще кажа, е, че те за първи път ще свирят на живо пред хора заедно и това ще бъде тук, в Благоевград. Това за тях ще бъде със сигурност паметен ден в техния живот и се надяваме, че така ще бъде и за слушателите в Благоевград, защото наистина са много сладки, фантастични са, пълни с енергия, младост и добри намерения.
Седем деца са, почти същата формация като “Акага”, но в нея има две дами. Проекта сме го кръстили "Музикализация", обяснява Краси Куртев.
По-късно "Музикализация" става "Юпитер 7". Групата съществува и днес. В нея са синът на Краси Куртев – Нео, както и братовчедка му – Малена Шишкова, дъщеря на Мишо Шишков.
Идеята обаче не е възрастните да подкрепят само собствените си деца, може да се каже, че родителите експериментират с тях.
Голямата цел е деца от всички краища на България, независимо дали са се научили да свирят и пеят в музикални училища или не, да имат шанс за своя група, да си гостуват едни на други, да изградят почитателска общност, да култивират нови публики и нови пространства за рок, фънк, джаз, поп, соул, реге. Дали експериментът ще се случи, предстои да разберем.
Но и децата експериментират с бащите. В ефир Краси признава за афинитета на малкия Нео към строго определени видеа:
"Той сядаше да яде с тези неща, защото му харесваха визуално дрескодовете на Принс, Джеймс Браун, Брайън Сетцър. Представляваше голяма трагедия, ако някой от тия дискове го нямаше. Той отказваше да се храни, да ходи до тоалетна, нищо. Просто трябваше да се пусне определена музика. Но, това никой няма да повярва, въобще не сме го правили целенасочено. Просто той го е видял отнякъде в момента, в който сме го гледали, и му е харесало визуално. Той беше много малък, едногодишен."
В "Акага" също са получили бащинско потупване по рамото. Тромпетистът Георги Велев разказва, че техника през 90-те им дава някогашната група "Феротон" от металургичния комбинат "Кремиковци". В нея е таткото на барабаниста Кристиян Александров – Александър Александров.
В "Акага" има и други горди бащи. Тромпетистът Иво Казасов се радва с успехите на барабаниста Радо Казасов, познат от Funky Miracle, но не само.
Неведнъж Радо свири на организирания от Иво фестивал "Караван парти" на къмпинг "Арапя".
Как еволюира музиката в голямото семейство на "Акага"?
"При нас хубавото е, че сме много близки, наистина се познаваме от малки още, от една черга хора сме и можем да се разберем с половин дума", е заключението на Петър Главанов.
В "Акага" знаят, че са оставили диря навсякъде, където са били, но се шегуват, че след тях и трева не никне. А всъщност след тях избуяват и талантът, и приятелството. Надеждата на почитателите им е да ги запазят и след като Краси Куртев отлетя към вечното лято.
Историята на "Изотопия" в памет на Красимир Куртев от "Акага" чуйте в звуковия файл.
Снимки в публикацията: Facebook-страницата на "Акага"
