Семейството на Мануела Панаретова избира за Коледа да се придържа към шопските традиции при отбелязването на празника.
"Коледата в Латинска Америка и специално в Чили, където аз съм живяла, самото усещане е съвсем различно за Коледа. Някак си и самият факт, че се намираш в Южното полукълбо, че празнуваш Коледа посред лято, на 32 градуса, сякаш те подтиква по друг начин да я възприемаш", казва тя:
"Тук на студа, на снега, който валя, не ни идва, някак си не се сещаме да правим неща, които се правят там. Сякаш има ясно разграничаване на Коледата на топло и Коледата в типичната в зимна обстановка".
"Вкъщи, естествено, дойде дъщеря ми, която е плод на смесен брак, но все пак празнувахме типично, спазвайки традициите от моята баба, тук коренячка, шопкиня до мозъка на костите си. От нея взехме този обреден ритуал на Бъдни вечер, който правим. От нея знам, че в питката, освен пара, тя слагаше и една клечка от дрянче, което означава здраве, едно бобче, което означава кариерата, работата. Едно време е било животните, двора, стопанството. И клечка от метла. Метла нямаме и ползвам клечка за зъби, което означава благоденствие за къщата и къщовница за жените специално, или нова къща. Това е, което знам от нея, от баба ми шопкинята", сподели преводачът и университетски преподавател.
Магията на празниците, създадена у нас от баба и лятната ваканция в Чили
Магията на Коледа Мануела Панаретова си спомня още от дете, магия - създавана умело от нейната баба:
"През социализма доста се изгубиха тези традиции. Аз в моето детство си спомням, че това го правихме едва ли не много скришом. За мен беше като едно тайнство, една тайнствена церемония. Нещо вещерско едва ли не! Изобщо не съм го възприемала като вяра, религия. Не съм го свързвала чак с това. Винаги е свързан този ритуал с някаква магичност и тайнственост. Това беше скрито в семейството. Не говорехме как ще празнуваме, но си спомням как от училище се прибирах и чаках с нетърпение миризмите на типичните гозби и тази тайнствена обредност, която баба ми много добре умееше да я прави. Сякаш ме потапя в нещо мистериозно и магично", разказва испанистът.
Междувременно в Чили Коледата и Новата година са свързани с топло време и началото на лятната ваканция.
"Това е абсолютен културен шок. По същия начин съм го изживяла в Сантяго и в Чили. Може би на юг вече, където е по-студено не е чак толкова фрапантно, но наистина на 32-33 градуса да видиш тези зимни украси, тези снежинки. Типична украса, която си спомням оттогава – снежни човеци и Дядо Коледовци, които слизат по стълби, от покривите висят", посочи тя.
"Между другото, и Коледа, и Нова година бележи началото на лятото, на лятната ваканция и е типична гледка да видиш на плажа Дядо Коледа с типичната си брада, с шапката, с палтото, със съответния колан и отдолу по бански и боси крака на плажа. Там винаги ми е правело впечатление, че Новата година започва с ваканция, с лято, с настроение за почивка. Винаги е странно усещане за нас европейците, които сме свикнали да свързваме Коледа и Нова година със зимата", признава Мануела Панаретова.
Прилики и разлики в традициите в България и Чили по празниците
Традициите в Чили се отличават от тези в България, а също така има особености, отличаващи страната от останалите държави в Южна Америка.
"Чили е много интересна държава. Сякаш Андите я откъсват от останалия латиноамерикански свят и винаги при нея има нещо по-различно. Всички знаят, на испански кой не е чувал "Feliz Navidad" - песента първо прокарана навремето от Глория Естефан, която сега се пее във всякакви варианти. Но в Чили се използва думата Pascua (Пасха) за Navidad и съответно самият Дядо Коледа е Viejito Pascuero. Буквално преведено може пак да се преведе като Дядо Коледа вместо Papá Noel или San Nicolás, както ги наричат в останалия испаноезичен свят".
"Нормално при тях е да се съберат на Бъдни вечер, 24-ти. Те не постят. Там е нормално печена пуйка или някакви меса с много салати. Типичният десерт, който не липсва на трапезата, това е Pan de Pascua – коледният хляб. Доста прилича на щолен", разказва още испанистът:
"Другата напитка, която е типична за Коледа и е с интересното наименование е "Маймунска опашка" – Cola de mono, която се приготвя. Тя се купува вече, но също повечето домакинства си я приготвят. Доста наподобява "Бейлис". С мляко, което се вари с различни подправки, индийско орехче, канела, захар, кафе, и се смесва с един вид тяхна ракия – aguardiente или с pisco".
"Другото, което ми е направило впечатление пък за Нова година, може би защото е лято и защото времето и горещината го обуславя, това е да се вдига наздравица с някакво пенливо вино, но вътре му слагат топка сладолед от ананас. И на Коледа, и на Нова година, след като удари 12 часа, хората излизат, ако живеят дори в блокчета, излизат на улицата и се здрависват и вдигат наздравици с всички съседи, комшии, обикалят улицата. Изобщо купонът се пренася на улицата", описа тя празненствата.
За Новата година Мануела Панаретова пожелава "най-много здраве, мир и хармония":
"Мисля, че това е нещото, което най-много липсва в днешния свят. Много е трудно да запазим хармонията, мира и баланса в живота ни. Но основното е здравето. На базата върху здравето поне трябва да се опитаме да запазим този баланс в отношенията, в начина си на живот, във вижданията си. Това пожелавам за себе си в моя живот, в живота на българите, живота на чилийците. Мисля, че това е общовалидно пожелание независимо от националността".
Цялото интервю, в което има още информация за това как се празнуват Коледа и Нова година в Латинска Америка, можете да чуете в звуковия файл.
Автор на снимката с погача: Архив.
Автор на снимката с шампанско: Pixabay/Myriams-Fotos.
