Родно място на преподобни Ромил е бил град Бдин (Видин). Когато пораснал, избягал тайно от тях в столицата Търново и в манастира "Св. Богородица Пътеводителка" бил постриган за монах с името Роман. Турските нашествия, разбойническите нападения, смъртта на св. Григорий Синаит го заставили да се завърне във вътрешността на България, но жаждата за усамотение и безмълвие го върнали отново в Парория, гдето приел велика монашеска схима с името Ромил.
След злополучната битка с турците при река Марица на 26 септември 1371 г., св. Ромил – като мнозина други – бил принуден да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а оттам – в манастира в Раваница (дн. Сърбия), където скоро починал на 16 януари 1375 година и където се намират мощите му.
Свещеномъченик Дамаскин, родом от Габрово, бил Хилендарски монах и игумен. По манастирски дела отишъл в Светогорския метох в Свищов. Турци имащи парични задължения към манастира, наклеветили св. Дамаскина в незаконни отношения с туркиня. Изправен пред съда, кадията разбрал, че е невинно обвинен, но тълпа турци настоявали да бъде потурчен или обесен.
Свети Дамаскин твърдо изповядвал вярата си в Христа. Обесили го в 1771 година. На мястото на тогавашния метох сега се намира манастирът "Св. св. Петър и Павел", дето се сочи издънка от дървото на обесването и гроба му.
Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".