Делничните, трудно забележими прояви на магията, на фантастичното и чудното, дори на странното, откриваме в сборника на Мартин Колев. В него 16 забавни, почти реални и мъничко магични разкази ни отвеждат до планинско градче, където желанията се сбъдват, но не по познатия от приказките начин. Те тръгват от света, който ни заобикаля, хващат нишки, които от ежедневния график на забързания човек, но тъкмо в тях спи неочакваното в живота.
С разказите на Колев читателят отскача до черноморския бряг, където цялото лято се побира в шише от нектар, а под брезента на стара лодка дреме нещо почти човешко. Попада в една София, изпълнена с черни квадрати, космически кучета и много, много мартеници. Налице е и един челен сблъсък с горгона. Дори не е изключено да срещне някой познат софийски магьосник… В неговите истории всичко е възможно, щом компания ни прави "Рижият котарак", както всъщност се казва сборникът на автора.
Сред тези 16 истории има една, посветена на познатите герои от ърбън фентъзи поредицата на Мартин Колев "Софийски магьосници". Тя разкри пред читателите, че София е много повече от това, което очите ни виждат. Сега подобни разкрития за магичното, но и човешкото в света правят разказите в сборника. Те преплитат жанрове и емоции.
"Действително фантастичното представлява една възможност да видим нещата от известна дистанция, да видим познатото, нефантастичното, делничното през леща, призма, която позволява преимуществото на отстранения поглед. Поглед, който едновременно ти позволява да видиш това, което уж познаваш добре, и ти позволява някаква нова оптика към него така, че да можеш да обновиш сетивата си за познатото, за това, с което вече са привикнали и го възприемат отгоре-отгоре. Така настъпва някакъв процес и възможност за обновление. Това е за мен един от големите плюсове на фантастичната литература, която често бива отминавана с насмешка или не толкова сериозно отношение. А тя всъщност е един различен поглед към човешкото състояние. Ние сме хора и няма как да избягаме от фиксацията и интереса си към човешкото състояние и го обглеждаме по различни начини. За мен поне фантастичният, а пък и разказът в този ред на мисли са едни от по-шарените, по-виталните начини да погледнеш към себе си", каза в "Артефир" Мартин Колев.
Според автора разказите са жанр, който улавя различни настроения и провокира читателя да ги чете, без да му е необходима конкретна нагласа. Те, подобно на "Рижият котарак", са добра компания по всяко време.
Моментна снимка на всички емоции, които историите в сборника носят, правят илюстрациите на Дамян Дамянов. Те подсилват и прочита на разказите.
"Ако прочетеш сборника или само така го разлистиш набързо, думите и образите се подреждат и се свързват. Нещо, което не мисля, че се случва винаги, когато имаме налице една книга с илюстрации. Понякога те като че ли си разказват някаква друга история, която не е задължително свързана с текста, и това невинаги е лошо, но е друг въпрос. В случая обаче илюстрациите хем допълват тези истории, изхождат от тях, не са си измислени някак си така по между другото, а напротив – изхождат от текста и същевременно го допълват и разкриват малко различен поглед към случващото се в историите. Има някои препратки в разказите към определени жанрове, предни течения в изкуството и неща, които просто ми харесват и с които обичам да се заигравам, и по някакъв начин аз ги открих в някои от илюстрациите. Беше голяма изненада за мен, защото не бях обсъждал задълбочено историите с Дамян, но видях, че той ги е разпознал и е подсилил този ефект, тези референции в илюстрациите си и много ме радват да си ги гледам", обяснява автора.
А кратък ли е животът дори когато има магия в него – чуйте в звуковия файл.
