Красота и сила – две думи, които изникват в съзнанието ни като видения, емоции и спомени, щом прелистим спортния календар на отиващата си година. В него с красив рисунък на лентата Боряна Калейн изписва посланието, че с вътрешна сила и вяра можем да постигнем дори най-невъзможната си мечта. Със сила, извираща от неразкрити дълбини в човешката душа, Карлос Насар удържа над главата си поредната отвъд представите ни тежест в красива битка между нетленния дух и физическата болка. Красивата и смела Кимия Ализаде се опълчва на потисническия режим в Иран, а после – с непримиримост до последно на татамито, извоюва олимпийски медал за своята нова родина.
Зад тази омайваща картина стоят процеси, които като всичко в нашия живот не населяват ограниченото пространство на първоначалното, най-често повърхностно човешко възприятие. Затова е нужно да разпрострем погледа си максимално надалеч, събирайки в обща картина елементи, привидно отстоящи отвъд очевидността на дадения факт.
"Ако се скрием само зад седемте олимпийски медала, годината е супер успешна, невероятна, изключителна, защото надградихме олимпийските игри в Токио през 2021 г. – казва спортният журналист Камен Алипиев. – Но когато човек следи от дълго време процесите в българския спорт, би могъл да говори по много по-различен начин за нещата. Още повече, че в една не толкова толерантна държава, в каквато се превръщаме напоследък, особено когато става дума да бъдат подпомогнати хора, бягащи от домовете си (благодарение на някои политици ги биехме на границата, а сега се чудим как да се отървем от тях), днес трупаме плодове именно от медали, спечелени от спортисти, които не са плод на българската школа. Такива са двама от тримата ни златни медалисти – Семен Новиков и Магомед Рамазанов, такива са и двама от бронзовите – иконата в световния спорт Кимия Ализаде и Хавиер Ибанес. Така че ако направим анализ на процесите, ще видим, че българските спортни федерации, които година след година получават все по-висок бюджет, не са в състояние да вадят нови и нови състезатели. Напротив, в последните години почти всички български успехи са свързани с натурализирани спортисти."
Един от парадоксите на родната действителност е, че зад най-успешните спортисти застават федерации, раздиращи се от финансови проблеми, съперничества и войни. През м.г. българските шахматистки спечелиха титлата на Европейското отборно първенство на фона на люта схватка между седем федерации коя от всички тях да получи официалния статут.
През настоящата пък провъзгласеният за най-добър щангист в света Карлос Насар завоюва златните медали на всички големи първенства с олимпийски и световни рекорди, за да изрече в края ѝ, че хората от последните ръководства на Българската федерация по вдигане на тежести лека-полека убиват този спорт наред с други, които им помагат. "При една идеална среда не само тази федерация, а и доста други спортни структури биха могли да попаднат под ударите на прокуратурата", гласи лаконичния коментар за ситуацията на Камен Алипиев.
Безспорно спортист на годината е тежкоатлетът Карлос Насар, който спечели битките си на не един фронт, състезавайки се със сериозна контузия в рамото и нуждата от операция.
"Може би ще се наложи известно време да си почина, но мисля, че няма да пропускам състезания – заяви той, стъпвайки на родна земя след световното първенство. – Ще направя всичко възможно, за да избегна операцията, тъй като този филм вече съм го гледал и след толкова дълго възстановяване не се знае дали въобще ще мога да се завърна. През 2025 г. ще участвам в категория до 98 кг, която, според мен, ще се очертае много силна и ще имам нови предизвикателства, нови световни рекорди за подобряване и нова конкуренция. Пътят ми дотук беше по-труден и трънлив, отколкото самото постижение на момента – имах доста победи и загуби, доста падения и възходи, но успях да премина през всичко това, макар и без моя треньор, който загина. Радвам се, че той успя да ме научи на нужните неща, за да стигна дотук."
Роденият в Украйна, но състезаващ се за България Семен Новиков спечели златен олимпийски медал в класическата борба.
"Световна титла – така той отговаря на въпроса коя е следващата му цел. – Трябва да събирам комплект от медали – бях европейски, вече съм и олимпийски шампион, остана световна титла. Искам да благодаря на България, защото усещах подкрепата на всеки българин, а също да кажа на децата, които започват да тренират борба, да не се отказват след всяка трудност или загуба – най-важното е да не се предавате докрай. Самият аз имах много загуби и контузии, но винаги се връщах и най-накрая спечелих."
Олимпийският шампион в свободната борба Магомед Рамазанов, роден в руската република Дагестан, цели три години не се състезава професионално заради бушуващата там война. Великотърновският треньор Мирослав Колев обаче го взема под крилото си и заедно постигат грандиозния успех в Париж.
"За новите мечти имам цел да тренирам до 35 годишна възраст – казва борецът. – Стига да съм здрав и да имам търпение, ще си изпълня целта. Междувременно ще пробвам да стана европейски и световен шампион и още веднъж да спечеля злато на олимпийски игри след 4 години."
В Париж сребърната медалистка Боряна Калейн разказа историята на своя живот в гимнастиката, пресъздавайки различните етапи в съчетанията си, а сега ѝ предстои да поеме по нов път, защото, по думите ѝ, след всеки край идва ново начало. Тя обаче се зарича, че някой ден ще се върне в залата като треньор.
"Човек живее и диша по-спокойно, когато сбъдне своята мечта – казва Боряна Калейн. – Щастлива съм, че моята треньорка Марияна Памукова също осъществи този дългогодишен общ труд, защото тя беше с мен от самото начало. Може би с годините ще осъзнавам колко много хора е докоснало моето постижение, моята игра, защото за мен това беше емоционално по един начин, но за всички останали, които са ме гледали – по съвсем друг. Осъзнавам също колко много деца са вдъхновени от постигнатото и се радвам, че вече ще мечтаят много по-смело."
До постиженията на олимпийските ни медалисти Камен Алипиев поставя успехите на Григор Димитров. Тенисистът направи най-добрия си сезон след този през 2017 г., когато спечели финалния Мастърс в Лондон. Той завърши в топ 10, беше удостоен с наградата "Щефан Едберг" за спортменство на АТР и завоюва още куп признания – сред тях за най-добър мач за годината с победата над Карлос Алкарас на турнира от сериите Мастърс 1000 в Маями и за най-впечатляващ бекхенд в тура.
Далеч от видимостта на постиженията Григор Димитров разкри и своя съкровена страна – в емоционално послание в рубриката Love Letter to Tennis на АТР той се обясни в любов на своя любим спорт.
"Скъпи тенис, аз и ти имаме дълга любовна история – започва признанието си Григор Димитров. – Беше любов от пръв поглед, но го разбрах по-късно. Не си казвах: "О, Боже, току-що се влюбих!" Просто тази любов витаеше някъде там и не погледнах повече назад, защото никога не беше нужно да се питам дали ми харесва всичко това." Той добавя, че годините му заедно с тениса са изпълнени с любов, разочарования, вълнения, възмущения. "Винаги ще съм ти благодарен за това, което донесе не само в моя живот, но и в сърцето ми. С любов, Григор", завършва тенисистът.
През 2024 г. българският национален отбор по волейбол спечели европейската титла при девойките, забеляза се присъствието на състезателите ни в зимните спортове, а Валентина Георгиева извърши "своите малки подвизи" в спортната гимнастика – по Камен Алипиев, класирайки се на пето място на финала на прескок на олимпиадата. "Има неща, които остават в сянката на олимпийските медали", добавя спортният журналист.
Според Камен Алипиев целта не е да се печелят медали на килограм, а шампионите да се превърнат в обединяващи фигури и постиженията им да събудят интерес към спорта.
"По този начин се изгражда спортна култура и връщане към най-важното – колкото се може повече хора да спортуват – казва още той. – В момента българският спорт съществува въпреки липсата на държавна политика, въпреки че няма целенасочени усилия да се развива един дългосрочен процес, но това не е изненада поради простата причина, че самата държава функционира по същия начин в продължение на 35 години. Ние като общество нямаме дългосрочни цели и това важи и за спорта – разчита се на моментни избухвания, каквито видяхме на олимпийските игри. Хубаво е обаче, че се появяват не само олимпийски спортисти, но и капчици оптимизъм заради това, че имахме финалистка на неофициалното световно първенство по тенис за юноши "Ориндж боул" в лицето на Елизара Янева; че имаме Никола Цолов, който може да се превърне в първия българин, състезаващ се във Формула 1; че Радослав Янков след седемгодишно прекъсване спечели още една победа в Световната купа по сноуборд. Т.е. годината като резултати може да бъде наречена успешна, абстрахирайки се от българския футбол, който достига невиждани дъна."
В края на своя безпощаден анализ Камен Алипиев заключава, че не бива да бъдем обладани от неистов възторг и огромно чувство за национална гордост от ставащото в българския спорт.
(Използвани са части от интервюта и репортажи на Кръстина Иванова и Здравка Маслянкова)
Снимки: ЕПА/БГНЕС, БГНЕС, БТА, Ани Петрова - БНР, Facebook/BTFWT, Freepik
