"Ситуацията действително е стигнала до момент, в който би трябвало да говорим за образованието като за един национален приоритет, решаването на проблемите в който всъщност граничи с националната сигурност, т.е. говорим за образованието като един от факторите,който гарантира нашата национална сигурност…", казва д-р Светла Петрова, експерт от"Фондация за образователна трансформация", национален координатор на Програмата за международно оценяване на учениците PISA до 2018 г. В рубриката "Всичко за образованието" тя прави обзор на изминалата година за българското средно училище.
Обещаният държавен образователен стандарт за управлението на качеството в училищното образование не е факт, националните външни оценявания остават същите с частични козметични промени, направени без експертно обсъждане и обмисляне. Младите учители влизат в училище неподготвени, повече от 80% от тях се отказват от професията след няколко месеца.
"Проблемите в българското образование са толкова дълбоки, че те изискват разговор изобщо за промяна на образователния модел, не на отделни негови аспекти, на образователния модел като цяло. Знаем, че една образователна система стъпва върху трите основни стълба…: първият е свързан с образователните цели, вторият е свързан с методите на преподаване и тук включвам квалификацията на учителите и третият е свързан с начина, по който измерваме дали са постигнати тези образователни цели, т.е. с оценяването. Всеки един от тези три аспекта се нуждае от преосмисляне на неговата философия, на неговата концепция. Затова аз казвам, че ние изобщо би трябвало да водим разговор за това как трябва да изглежда моделът на българското образование оттук нататък, а това е много дълбок разговор, който изисква обществен консенсус, който изисква включване на всички заинтересовани среди, който изисква изключителна политическа воля, сключване на нов "граждански договор" дори и политически ангажимент, че това, което ще се договорим и ще постигнем като съгласие, ще бъде реализирано през следващите поне 10 години без значение кой ще управлява държавата.", убедена е д-р Петрова.
В средата на годината Сметната палата публикува доклад заизвършен одит "Осигуряване на качеството на училищното образование"за периода от 1.01.2019 г. до 30.06.2023 г., в който ясно се посочват сериозните проблеми в образованието и препоръки за постигане на качество, той обаче остана като че ли незабелязан. Вместо това пак през летните месеци политическите амбиции за печелене на бърза и лесна популярност доведоха до грубо и неправомерно вмешателство в работата на българското училище чрез поправки в закона за образованието, насочени срещу несъществуваща ЛГБТИ пропаганда. Изборът на български патриарх пък отново отвори темата за (евентуално) задължително обучение по религия в масовото училище като панацея за справяне с дефицитите в ценностните ориентири и поведението на младите.
В ситуация на политическа нестабилност и нежелание за поемане на отговорност за провеждане на истинска реформа в образованието дали и какво е желателно да се предприеме.
"Ние вече по мои далечни спомени 10-15 години водим един и същи разговор, т.е. буквално този разговор се води в една и съща стилистика. Сигурно няма да ви изненадам, но през пролетта на 2025 г. е същинското изследване на PISA 2025, декември 2026 ще излязат резултатите. Аз лично нямам основание да смятам, че те ще бъдат по-различни от това, което сме видели досега… Твърде много време загубихме и макар че се намираме в една нестабилна политическа ситуация, мисля си, че е въпрос на политическа мъдрост и разум политическите партии да се разберат и да се съгласят, че образованието е приоритет и ако ние наистина искаме да видим България по-различна след 10 години, то първото, с което трябва да започнем, е промяна в образователния модел.", обобщава д-р Светла Петрова.
