4
Трябва да харесваш това, което правиш, да си му отдаден, а и да имаш доза талант. Когато обаче те позиционират в кадър, ти остава само едно – да вярваш в човека, когото си в този момент.
Така Александър Трифонов вижда актьорската игра. Според него има два варианта за пресъздаване на един образ – при единия, обличайки си костюма – актьорът става конкретния човек, но само докато траят снимките. При другия, актьорът през целия снимачен процес, дори в почивките и ежедневието си, е своя герой. Трифонов възприема себе си като човек от втория тип.
Той всъщност е непрофесионален актьор, но има дълъг списък с филми, в които участва. Последният е "Клопка" на Надежда Косева. Филмът ѝ говори за човешкото достойнство, за това как го утвърждаваме, как държим на принципите си дори когото е трудно и всичко е против нас. Филмът, заради който Трифонов получи Наградата за най-добра мъжка роля на 42-рия Фестивал на българското кино "Златна роза", навлиза в една социално значимата тематика и предизвиква искрено вълнение у зрителите. Заради това всъщност "Клопка" си заслужи и специалната награда на журито за пълнометражно кино на фестивала.
"Приех, защото темата ми е много близка. Много ме занимава, особено ако го погледнем в рамките на майтапа, има един момент, в който главният герой изхвърля боклук пред общината. Аз имах една идея преди години - член съм на Българския антарктически институт и съм ходил в полярната база на остров Ливингстън, по пътя си натам, в пролива Дрейк между двата океана, видях остров от боклук с размерите на град София, видях потресаващи неща в ужким най-чистия континент, помагах на португалския професор орнитолог на вадим найлоново пликче от човката на пингвин - и тогава се смеехме с него дали да не вземем един кораб, да го натоварим с боклук и да го изсипем пред сградата на ООН, такива майтапи. Сега успях да изсипя боклук на филм, но наистина ми е близка темата", казва Александър Трифонов, според когото обвързаността с темата най-вероятно му е помогнала да бъде човека, когото играе – Божека.
"Много е странно, много е тъжно това, че такива хора като Йово Божеков - Божека ги наричаме селски идиоти, луди и откаченяци, а това са най-нормалните хора. Аз лично мисля, че това е нормалното отношение към тази планета, по която тъпкаме всички заедно. Не знам, трябва да започнем от момента, в който си хвърляме фаса на улица и да стигнем до момента, в който сега има сериозен, истински наболял проблем и се говори не само в България, а в цяла Европа за него, за тези - аз четох доста по въпроса - хранилища за ядрени отпадъци. Как се търсят стари, изоставени, неизползвани мини със съответна дълбочина, как се мерят сеизмични зони и т.н. България прилича на едно от любопитните места за цяла Европа за нещо такова. - обяснява Трифонов и допълва: - Не знам кога ще се замислим, че всичко това, което правим, го правим за своите деца и внуци. Много се надявам с такива мънички стъпки като нашия филм да помогнем да се замислим."
След трийсет години по света Александър Трифонов се прибира окончателно в България, вече като пенсионер. Забелязал е, че навсякъде хората ставаме все по-втренчени в себе си и не обръщаме внимание на това, което се случва около нас.
Какво обаче го свързва с киното?
"Връзката ми с киното започна далеко преди да си помисля да пътувам някъде. Започна след като тъкмо бях излязъл от казарма, тогава се ходеше войник в казарма за по две години, и някак близки станахме с - светла му памет - Иван Черкелов. С целия клас на сестра ми Иглика (бел.ред. режисьорката Иглика Трифонова), ученици на Христо Христов и Георги Дюлгеров, прочут киноклас. Страшно близки станахме и той каза: "Идваш и ще играеш в моята дипломна работа.", обяснява Трифонов. След това участва в почти всички филми на Черкелов, а оттам и във филми на Пламен Масларов, Людмил Тодоров.
Навярно създава автентичен образ в "Клопка", защото – както самият той казва – усеща киното, макар и да не го разбира.
"Едно, че страшно харесвам процеса, запознат съм доста, макар и аматьор. По някакъв начин това, с което се занимавах през годините - направихме фотостудио с мои другари и съдружници, занимавахме се с фотография, видео, реклама, клипове, което все пак е близко. Участвал съм не само като актьор, но и като всякакъв помощник в други филмови продукции. Изобщо, свързан съм и ми харесва. Доста се научих от всички хора, които споменах, за целия този процес, още от едно време като пестяхме лента и стискахме зъби, сакън, та сега до дигиталното заснемане и т.н. Така че смешно малко, но бидейки актьор – съм бил и от двете страни на камерата: и отзад като оператор, и отпред като притеснен участник, и… не мога да кажа, че го разбирам, но… усещам го."
Какво се случва с човек, когато влиза в роля, и как процесът в киното отговаря на пътя в живота ни? Защо истината е в простичките неща и какво в действителност провокира носителят на "Златна роза" 2024 за най-добра мъжка роля да се занимава с кино?
Чуйте от Александър Трифонов в звуковия файл.
