Демонстрирайки бизнес манталитета си, в началото на седмицата новоизбраният президент на САЩ оприличи смяната на властта в Сирия, съпроводена със стотици жертви и стотици хиляди бежанци, на "враждебно поглъщане" от страна на "много умната" Турция. За Доналд Тръмп днес Реджеп Таип Ердоган, турският президент, който "контролира хората там", "държи ключа" към бъдещето на сирийците. Вчера Ердоган артикулира ясно амбициите си да "помогне" на новото ръководство в Дамаск във формирането на държавните институции и конституцията на страната.
Прав ли е Тръмп в оценката си и оправдани ли са амбициите на турския лидер? Тома Пиере, старши сътрудник в Института за изследване на арабския и мюсюлманския свят на Университета на Екс и Марсилия, е съгласен с това, защото:
"От силите, които доскоро се бореха за влияние в Сирия, не остана почти никоя. Руснаците например се мъчат да спасят военните си бази в страната, но това е най-доброто, на което могат да се надяват. Не виждам как могат да си върнат някакво значимо влияние върху сирийската политика.
Съединените щати остават в Сирия - все още поддържат военното си присъствие в източната част на страната. Но подозирам, че отношенията на Вашингтон с новите сирийски власти няма да са толкова добри, особено след като Тръмп поеме властта, поради близкото му партньорство с Израел и крайно враждебното отношение на израелците към новия режим в Дамаск.
Това означава, че новите управници на Сирия нямат много мощни партньори, към които биха могли да се обърнат. Турция е очевидният им избор. Анкара разполага със значителни войски на сирийска територия. Връзките между двете страни са неизброими - все пак милиони сирийци живеят в Турция, икономиката ѝ е много пъти по-голяма от сирийската. Нова Сирия се нуждае от турците и в дипломатическо, и в икономическо, и във военно отношение. Затова съм убеден, че Турция е доминиращият играч в момента."
Ердоган заяви вчера и още една амбиция - че е "време терористичните организации в Сирия да бъдат елиминирани". Спомена "Даеш", прозвището на "Ислямска държава", но едва ли може да има съмнения кого най-вече има предвид - кюрдските Отряди за народна отбрана (ОНО), които съставляват основната част на коалицията Сирийски демократични сили източно от Ефрат. Анкара смята Отрядите за своего рода "филиал" на Кюрдската работническа партия, която от 40 години води въоръжена борба за отцепване на турските кюрди. Последният път, когато Ердоган се опита да ги разбие, бе през 2019 година. Тогава – през първия мандат на Тръмп – американският президент дълго време изглеждаше решен да не му се пречка, но реакцията на Конгреса и Пентагона го накара да преосмисли решението си и да не изтегля американските войски от Сирия.
Повечето наблюдатели обаче са единодушни, че през втория си мандат, който започва след месец, Тръмп ще разчита на далеч повече съмишленици както в администрацията, така и сред конгресмените. Сред важните последици от падането на Асад бе бягството на иранската Революционна гвардия и Хизбула от Сирия. До 8 декември американските войници там бяха нужни като противотежест на тези фактори. Сега онези във Вашингтон, които искат да се откажат от сирийския ангажимент, вече имат силен аргумент.
И все пак, на пресконференцията, която даде в началото на тази седмица, Тръмп не каза какво ще прави с американския контингент, който държи контрола върху голяма част от петролните залежи край Деир Еззор. Според Тома Пиере далеч не е толкова сигурно какво решение ще вземе американският лидер:
"Съединените щати и кюрдите твърдят, че "Ислямска държава" се подготвя да се надигне отново. Това може да е едната причина американците да останат. Иранското присъствие в Сирия действително бе един от допълнителните стимули, който отпадна. Но нов стимул може да даде аргументът на израелците, че "лошите" в Дамаск трябва да бъдат държани в шах.
Тръмп може да получи различни препоръки от Израел и, да речем, Обединените арабски емирства. Тези страни може да поискат от него да задържи американските войници на Ефрат, само и само да не позволят на новия режим в Дамаск да се засили.
Много ще зависи от това доколко ще успеят да напреднат протурските сили в Източна Сирия - от размера на територията, която успеят да завладеят до 20 януари, когато Тръмп ще встъпи в длъжност. След тази дата Тръмп ще решава дали да задържи или да изтегли американския контингент. Ако сирийските демократични сили и Отрядите за народна отбрана все още разполагат със значима териториална база, някои от приятелите на Тръмп в региона могат да го помолят да остане. Но ако базата е твърде крехка, той може да реши, че не си струва усилията. Твърде рано е да се каже.
Между другото, в момента тенденцията не е за изтегляне на американците, а тъкмо обратното. Броят на войските им се е увеличил съществено - общо взето се е удвоил - и изглежда, че това е станало през последните седмици. Доскоро знаехме за 900 войници, а тази седмица съобщиха, че са 2 хиляди. Не виждам някаква припряност у Вашингтон да се изтегли от Сирия."
Град Кобане, който се намира на границата с Турция недалеч от източния бряг на Ефрат, е известен от най-новата сирийска история с драматичната и успешна съпротива на местните кюрди срещу джихадисткия халифат в края на 2014 и началото на 2015 година. През 2019-а градът отново бе заплашен, този път от групировките, въоръжени и поддържани от Анкара под названието "Сирийска национална армия" (СНА). Тогава не друг, а Владимир Путин се намеси и уреди сделка между кюрдските Отряди и Башар Асад, и така не позволи на турците да отидат по-далеч от Рас ал-Аин и Тал Абияд. Днес армията на Асад е минало, руското присъствие също. Затова от началото на този месец кюрдите отстъпиха една след друга позициите си в Алепо, Тал Рифат и Манбидж, като повториха многократно желанието си за преговори и компромис, до този момент безуспешно. А следващата цел на техните противници е именно Кобане. Според Тома Пиере всички признаци сочат към втора битка за този град:
"Предполагам, че единственият начин да бъде избегната такава битка, е Сирийските демократични сили да договорят фактическо предаване на града. Мазлум Абди, лидерът на Силите, вече говори за създаване на демилитаризирана зона около Кобане, така че да се избегнат повече въоръжени сблъсъци. Но турците изглеждат нетърпеливи да елиминират организацията му, поне военния ѝ потенциал. Именно това заявяват в момента, при това много шумно. И няма много препятствия, които могат да ги спрат. Няма ги пречките от страна на Русия, а Съединените щати чакат встъпването в длъжност на новата администрация. За турците, сега е моментът да действат."
Редица високопоставени турски представители дадоха да се разбере, че поне на първо време Анкара няма да се меси пряко в конфликта в източна Сирия. Външният министър Хакан Фидан посочи пред "Ал Джазира", че проблемът с ОНО е проблем на новото сирийско правителство - ако то вземе "подобаващи" мерки, тогава ще отпадне и необходимостта от турска интервенция. От "Хаят Тахрир ал-Шам" (ХТШ) – новата сила в Дамаск – се обявиха категорично против федералистските аспирации на кюрдите и обещаха да се заемат с интегриране на всички въоръжени формации в нова национална армия. Но от ХТШ нямат голямо желание да се вплитат в кюрдско-турския конфликт.
"Хаят Тахрир ал-Шам" ще бъдат много доволни, ако Турция и поддържаната от нея групировка "Сирийска национална армия" свършат мръсната работа. Те биха предпочели да изчакат да видят как ще се развият събитията и ако Североизтокът бъде отвоюван, тогава да пристъпят към реинтегрирането му, посочва Тома Пиере.
"Струва ми се, че засега ще се опитат да стоят настрана от боевете. Те не разполагат с толкова много войски - от тях се очаква да контролират по-голямата част от Сирия с ресурси, които до няколко седмици бяха достатъчни само за част от областта Идлиб в северозападния ъгъл на страната. Всеки момент могат да възникнат проблеми за властта им в някой или друг район, например по крайбрежието. Затова едва ли биха искали да пилеят човешките си ресурси в битки на изток - предпочитат турците да им свършат тази работа."
Независимо дали с пряко или непряко турско участие, една нова мащабна битка в Северна Сирия ще отложи умиротворяването и възстановяването на страната, а по този начин - и репатрирането на милионите сирийци, които сега тежат на рейтинга на Ердоган и Партията на справедливостта и развитието. Пиере предполага, че Анкара разчита да "локализира" битката с кюрдските Отряди по-далеч от населените центрове в Западна Сирия като Алепо, Хама, Хомс и Дамаск:
"Военните операции против кюрдите се развиват на неголяма територия, а други части от Сирия остават безопасни - предполагам, че такива са разсъжденията в Анкара. Може би смятат, че след като отстранят Отрядите за народна отбрана хората ще могат да се завърнат и в тези територии.
Не мисля, че Турция иска кюрдите да се махнат от Сирия. Те просто няма как да се изпарят. Вярно е, че когато през 2018 година протурските сили превзеха областта Африн, местното кюрдско население бе прокудено от там. Но тогава Турция се нуждаеше от това пространство, за да настани бежанците от Южна Сирия. Тогава много хора от района на Дамаск се заселиха в Африн. Днес ситуацията е различна - и бойните действия са ограничени, и има достатъчно места в страната, където бежанците могат да отидат.
При всички положения това турското ръководство трябва да избира и, изглежда, е направило избора си. Разбира се, бежанците са важен проблем за него. Но борбата с ПКК е приоритетна стратегическа цел за Анкара от десетилетия. Дори да има негативни последици за бежанския въпрос, турското ръководство изглежда решено да се примири с тях."
Във вторник председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пътува лично за Анкара, където обяви, че Брюксел отпуска допълнителни 1 милиард евро за сирийските бежанци в Турция - средства, които, по думите ѝ, могат да бъдат пренасочени към Сирия в зависимост от развоя на събитията там.
"Във финансово отношение, разбира се, повече средства биха били добре дошли. Но трябва да се има предвид формата, в която се намира в момента икономиката на големите европейски държави. Предполагам, че за политиците е доста трудно да обяснят на данъкоплатците защо трябва да плащат повече за Сирия или за сирийците в Турция. Например Франция, където преподавам, е в много тежко положение. Предстои орязване на разходите във всички пера от бюджета. Възможностите за допълнително финансиране са наистина на предела," коментира Пиере.
Фон дер Лайен и Ердоган се обединиха зад (твърде) общата формула на бъдещо "инклузивно" сирийско правителство, но европейското влияние видимо се простира до тук. С агресивното прокарване на интересите си, Турция и Израел ще торпилират всички шансове за мирен политически преход в Сирия след Асад, смята германският външен министър Аналена Бербок. На неколкократните си предупреждения срещу ново разпалване на войната вчера тя получи отговор в Анкара лично от турския си колега. Хакан Фидан заяви, че ПКК, Отрядите за народна отбрана и другите кюрдски формирования трябва да сложат оръжие и да се разформироват. Иначе, по думите на Ердоган, ще бъдат смазани в най-скоро време. Това бе и един вид задочен отговор на компромисните предложения за Мазлум Абди, лидера на сирийските кюрди, да "демилитаризира" на Кобане и да отпрати от Сирия бойците от ПКК. Без намеса от администрацията на Джо Байдън, на Абди остава само да се предаде, или да се бие.
