Проектобюджетът за следващата година заплашва финансовата стабилност на страната, предупредиха от Българската стопанска камара.
Според председателят на камарата Добри Митрев, дори и да бъдат изпълнени всички приходни мерки, те няма да компенсират заложените разходи. Ако проектът бъде одобрен, както е разписан, това ще доведе до нов ръст на инфлацията, посочиха работодателите.
Годишното допитване до българските компании показва, че песимизмът се задълбочава, съобщиха от Камарата.
Предвидените разходи в проектобюджета за следващата година трябва да бъдат орязани. Алтернативата е само допълнително обединяване на хората и на бизнеса, посочи председателят на Стопанската камара Добри Митрев:
"Това ще значи ново обезценяване на това, което вече имаме, и ново обедняване. Затова много сериозно трябва да се замислят всички политически партии, представени в българския парламент.
Може да е трудно да се разберат за съставяне на редовно правителство, това обаче не означава, че те трябва да хвърлят държавата в хаос и да поставят началото на стремителното падане на българската държава
Добри Митрев отбеляза, че приходите от данъци и осигуровки растат с между 10 и 15% през последните години и нито гражданите, нито компаниите са длъжни да поемат тежестта на неадекватните политически решения на последните няколко парламента.
Сливането на двете приходни агенции в една структура е заложено в проекта на Закон за държавния бюджет за 2025 година. С мярката се предвижда със заповед на изпълнителния директор да се извършват процесуални действия спрямо конкретни компании.
Финансовият директор на Стопанската камара Станислав Попдончев обясни пред БНР какви биха могли да бъдат последствията от разписаните правомощия на бъдещата мегаагенция:
"Претърсване, изземване на имущество с въвеждане на устни разпити и така нататък, което е залегнало с промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Тук считаме, че трябва да има малко по-задълбочен и сериозен дебат за това в какви случаи това може да се извършва и как българските предприятия биха могли да се защитят от евентуални нерегламентирани действия".
Към момента бизнесът не е наясно в какви случаи изпълнителният директор на Агенцията ще има право да издава такива разрешения и призовава за широк експертен дебат:
"Това, което е записано в момента, е, че в хода на ревизионно производство могат да бъдат извършвани такива действия. Това не е съпроводено с изменение в Наказателно-процесуалния кодекс. Тук трябва да се намесят юристите, за да преценят доколко такива действия са подходящи в хода на такъв тип производства, тъй като това не е съдебно производство", посочи Поподончев.
