Интервю на Весела Владкова с д-р Юдит Коленбергер в предаването ''Събота 150''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Не мина и ден след падането на режима на Асад и много - предимно консервативни правителства в ЕС, побързаха да отпратят хилядите сирийски бежанци в родината им: Швеция, Норвегия, Дания, Италия, Франция замразиха разглеждането на молбите за убежище, подадени от сирийски граждани. Австрия дори подготвя програма за екстрадиране, а Германия, която е приела почти един милион бягащи от войната сирийци, очаква миграцията да заеме сериозно място в кампанията преди предсрочните избори в края на февруари. Консервативният блок ХДС/ХСС, който към момента води в социологическите допитвания, но и крайнодясната "Алтернатива за Германия" заявиха, че е време сирийците да започнат да обмислят завръщането си у дома. Правозащитни организации, като Amnesty International и ProAsyl критикуват замразяването на процедурите по предоставяне на убежище и обвиниха правителствата, че изпращат "грешен сигнал". И ги призоваха вместо това да "поемат отговорност и да покажат солидарност с бежанците, вместо да ги използват в политическите си сметки".
Интервю с австрийския миграционен експерт д-р Юдит Коленбергер от Виенския университет.
"Ако бежанският статут е предоставен преди пет и повече години, вече не може да бъде отказан", обясява д-р Коленбергер. Статутът на всички останали сирийски бежанци, които са получили закрила по-скоро, може да бъде отнет заради отпадане на основанието, т.е. падането на режима на Асад. След почти еуфорично обявеното решение на германските власти, а след това и на правителствата във Виена, Париж и Рим, Европейската комисия побърза да се намеси в дебата и заяви, че към момента не препоръчва завръщането на сирийските бежанци у дома. "Засега няма условия за това", каза говорител на Комисията в съгласувана с Върховния комисариат за бежанците оценка на ситуацията. В такъв случай политически ход ли е замразяването на процедурите по предоставяне на закрила?
"Замразяването на процедурата по принцип е разбираем ход, защото чисто формално миграционните служби нямат основание да предоставят закрила. В същото време обаче никой не знае какво ще се случи в Сирия, какво управление ще наследи режима на Асад.
Замразяването на процедурата обаче не означава, че повече няма да се приемат молби за убежище. Още по-проблематично за мен е желанието на някои държави да ускорят заминаването на сирийските граждани, защото ситуацията в Сирия в момента не гарантира тяхната сигурност", обяснява Юдит Коленбергер от Виенския университет. Австрия предприема още една стъпка напред и подготвя програма за репатриране и депортиране. Предвижда се финансова помощ за онези сирийци, които доброволно решат да си тръгнат.
"Такава помощ има и сега - на всички бежанци, които искат да се завърнат в родината си по собствено желание, им се предоставя финансова помощ, която в различните европейски държави варира между 500 и 1000 евро. По принцип предоставянето на финансови средства при завръщане в родината е добра идея, но в конкретния случай не мисля, че беше подходящ моментът политиците да подхванат темата за връщане на сирийски граждани.
И още нещо - представете си какво ще означава за самата Сирия, ако изведнъж се завърнат стотици хиляди бежанци. Това би поставило Сирия пред огромно икономическо и хуманитарно изпитание, от което тя в момента наистина няма нужда".
Изненада ли Ви, д-р Коленбергер, струпването на толкова много бежанци на турско-сирийската граница? Сирийците, които сега напускат Турция, вероятно няма да могат повече да се върнат обратно.
"Тъй като аз съм учен, искам да цитирам научни изследвания, които сочат, че бежанците, избягали в съседни държави, са предпочели да потърсят там закрила, защото по принцип биха искали след края на гражданската война да се завърнат колкото се може по-скоро в родината си. Точно това наблюдаваме в момента на сирийско-турската и на сирийско-ливанската граница. Завръщат се онези сирийци, които изначално са напуснали родните си градове в последния момент и винаги са виждали бъдещето си в Сирия.
Друга, не по-малко важна причина за желанието на бежанците в съседните на Сирия държави да се върнат е нестабилното положение в приемащите страни. В Ливан има военен конфликт. А в Турция, където живеят над три милиона бежанци, приети по силата на сделката между Турция и ЕС, ситуацията за тях значително се влоши през последните 2-3 години. Заради икономическите трудности на Турция местното население се настрои срещу сирийците и те не са желани там".
В първите дни след падането на режима на Асад видяхме възторжени сирийски бежанци в Западна Европа, които ликуваха и много от тях казаха, че искат да се върнат. Емоционална реакция ли е това или очаквате тези хора наистина да си тръгнат?
"Много сирийци в Западна Европа спонтанно заявиха, че искат да се върнат в родината си и да помогнат при възстановяването на Сирия. Но рано или късно те ще се сблъскат с реалния живот. Всички осъзнават, че ситуацията в Сирия е много нестабилна. В същото време голяма част от тези сирийски бежанци вече са устроили живота си в Западна Европа. Много от тях са интегрирани, имат работа или пък са изградили собствен бизнес, децата им ходят на училище или дори са родени тук. Някои дори са сменили гражданството си. Завръщането в Сирия би представлявало тежък обрат в живота им.
Според мен сирийските бежанци в Европа ще изчакат и това решение е резонно. Тяхното завръщане би имало смисъл едва когато държавата се стабилизира и тези стотици хиляди хора могат да си намерят работа и да подсигурят семействата си".
Чисто теоретично - ако привърженици на Асад поискат убежище в ЕС, имат ли право на закрила?
"В сегашната ситуация е изключително трудно да се предвиди развоят на събитията. По принцип всеки, който е застрашен от политическо, етническо или религиозно преследване в родината си, трябва да получи закрила в ЕС. Ако новото управление в Сирия - каквото и да е то - започне политически гонения, тогава жертвите имат право да поискат убежище в Европа.
За момента обаче не виждам дори наченки на политическо преследване в Сирия. По-скоро наблюдавам една ирония на съдбата - след като семейството на Башар Асад избяга в Русия, очевидно авторитарните режими взаимно ще си дават убежище".
Бежанската вълна, която заля Европа по време на гражданската война в Сирия, остави много ярък политически отпечатък върху партийния ландшафт и вдъхна нов живот на първите появили се тогава крайнодесни популистки партии. Смятате ли, че евентуалното завръщане на повечето сирийски бежанци в родината им ще се отрази по някакъв начин на влиянието на тези партии, д-р Коленбергер?
"Скептична съм. Възникването на тези партии има по-дълбоки причини, въпреки че те "яхнаха" миграционната тематика и я използват както им е удобно. Но за съжаление историята ни учи, че наличието на компактно чуждо за Европа население не е единствената предпоставка за възхода на националистическите партии. Дори напротив - отново искам да цитирам научни изследвания, които доказват, че ксенофобията и национализмът разцъфтяват най-много там, където има относително малко чужденци.
Затова не смятам, че тази крайнодясна вълна, която залива Европа, може да бъде спряна заради очакваното завръщане на хиляди сирийски чужденци в родината им. Първо, това няма да стане в кратки срокове. И второ - образът на чужденците като врагове на "стара Европа" ще остане основна част от реториката на десните популисти".
Известно е, че европейското население е застаряващо, има недостиг на работна ръка. В Германия и Австрия браншови организации например предупредиха за непредвидени последици, ако сирийските бежанци напуснат. Малко известен факт е, че сирийците съставляват най-големия брой чуждестранни лекари в Германия. Да очакваме ли сътресения на трудовия пазар в Европа, ако сирийските бежанци си тръгнат?
"Според мен този риск съществува, но е малък. Както казах, не очаквам всички сирийски бежанци да напуснат Европа, още по-малко веднага. Освен това трудовият пазар е гъвкав и както не се срина, когато пристигнаха стотици хиляди бежанци, така няма да се срине и сега, ако те си тръгнат.
Струва си обаче да отбележа, че по-голямата част от сирийските бежанци, които отдавна са в Европа и са добре интегрирани, работят в отрасли, които биха изпитали временни трудности, ако те напуснат. Имам предвид нископлатени работни места, за които не се изискват висококвалифицирани кадри, като поддръжка на инфраструктурата или социални дейности, в това число в здравеопазването например. Но дори тези хора да си заминат, мисля, че това няма да доведе до сериозни сътресения на трудовия пазар заради все още високата в някои европейски държави безработица".
