Чуй новината: Взех най-правилното решение за себе си, един ден ще вляза в залата като треньор.
Това заяви пред БНТ гимнастичката ни Боряна Калейн, която сложи край на състезателната си кариера тази седмица. През лятото Калейн завоюва олимпийско сребро на Игрите в Париж, но смята, че е взела най-правилното решение за себе си на фона на множеството успехи в художествената гимнастика през годините.
"Мисля, че взех най-правилното решение за себе си, спечелих много. Така си тръгвам удовлетворена от спорта. Когато съм си мислела как ще взема това решение и дали изведнъж ще го реша или ще ми дойде естествено, винаги съм била убедена, че ще е трудно. Много обичам публиката и това да съм пред нея. Смятам, че взех правилното решение за себе си. Този медал е много ценен, определено донякъде натежава, по-скоро си поставих други приоритети в живота, искам малко повече личен живот. Напълно достатъчно ми е това, което съм постигнала", категорична бе Калейн и добави:
"Смятам, че доста помъдрях чисто в житейски план. Да, имам много фенове, които са натъжени от моето отказване. Имаше деца, които ми писаха в социалните мрежи и ме молеха да продължа, но това е лично решение. Сега е време да обърна малко внимание на личния си живот. Да, осъзнавам, че е голяма отговорност и винаги съм се старала да бъда пример за децата. Научи ме да не се отказвам, когато стане трудно и тогава е моментът да вложиш най-много усилия".
Калейн призна, че е имало моменти, когато е била на ръба, но не се е отказвала въпреки трудностите.
"Имало е доста моменти, в които съм била на ръба. Най-важно е, когато си най-уморен, да направиш още 1-2 опита. Да, разбира се, и аз съм човек, имало е моменти, в които съм спирала – след такива тренировки съм показвала по-добри резултати. Моят личен треньор винаги ми повтаряше "Всичко ще стане, когато трябва". Винаги ми вдъхваше кураж с това, защото аз винаги съм искала нещата да станат веднага, и г-жа Илиана Раева. Да, тя винаги ни е карала да ходим в залата по желание, а не по задължение. Всички треньори са се опитвали да ми помагат и да ме мотивират през годините и да ни учат на много неща".
"Ние влизаме в големия спорт на 13-14 години. Това е спорт за големи хора, трябва да имаш такова мислене. Винаги съм харесвала да ходя на тренировка и да си изпълня плана. Когато за първи път си счупих крака, тогава бях на 100% убедена, че ще имам успешна година. Да бъде спокойна и търпелива и просто да не се отказа, да продължава да си следва мечтите", отговори на въпрос тя какво би казала на 6-годишната Боряна.
Относно бъдещите си планове и желания, тя разкри, че със сигурност ще влезе в залата като треньор.
"За следващата година имам много предложения да пътувам за майсторски класове. Със сигурност в даден момент ще вляза в залата и като треньор, мисля, че ще се развия в това поприще. Това е моят живот и не искам да се отделям от него. Много са различни двете неща. Треньорската професия си е педагогическа работа, трябва по-специален подход с възрастта, с която работиш. На мен ми е интересно, тъй като имам добри треньори пред себе си, мога да науча много от тях. На този етап не искам да ставам съдия".
