7
В наши дни, както и в миналото, от ранната утрин на Бъдни вечер цари суетня в домакинствата покрай подготовката за най-важната вечеря в годината. Вечерята в очакване на Рождество е постна, но също така трябва да е богата и изобилна,а ястията – да са нечетен брой – традиция, която и до днес се спазва в повечето български домове. За предците ни обаче било задължително на масата да има варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. До тях слагали чесън, лук, пресни плодове, орехи, вино. А централно място заемали обредните хлябове, изпълнени със символика и послания за плодородие и здраве.
Най-важен от всички е Боговицата – наричан още богова пита, божичняк или светец, който бил посветена на дома и на Бога. Жените, които месели хлябовете за Бъдни вечер, се обличали празнично с нова риза и произнасяли благословии за здраве и благоденствие на дома. Още за празничната трапеза научаваме от етнолога д-р Анелия Овнарска.
"За Бъдни вечер се приготвят три вида обредни хлябове. Първият вид е питка, която понякога може да е и без украса, съвсем обикновена, понякога може да е направена със слънчева символика, но това е питката в която се слага късметът, паричката. Тя се разчупва, от нея се поставя парче пред иконата и високо някъде на къщата за Богородица или висшите сили" – казва етнологът д-р Анелия Овнарска.
Обредната питка се правела с мълчана вода, донесена при пълно мълчание от кладенеца, ненапита и недокосната, но също така и с най-чистото и фино пшенично брашно, което старателно се пресявало поне три пъти през копринени сита̀. В някои райони късметлията, на когото се паднела паричката от питата трябвало да я изхарчи за дома. А ако тя се паднела на външен човек, стопанинът следвало да я откупи, за да остане доброто в къщата.
Вторият хляб, който присъства на празничната трапеза е свързан с бита и стопанските дейности, научаваме от д-р Анелия Овнарска:
"Това е една много интересна пита – обреден хляб, който има богата пластична украса. Обикновено тя е посветена на селскостопанските животни, на оборите. Свързана е със земеделието и животновъдството. Там имаме изобразени рало, житни класове, овца, кошара и други животни. И третият вид хляб обикновено се приготвял от незадомените момичета в семейството. Това са специалните т.нар. колаци, или вид превит кравай, с който се дарявали коледарите.
В миналото тези хлябове ги е имало повсеместно в цялата етническа българска територия, особено този, който е с пластичната украса и повтаря живота на хората с изобразяването на селското стопанство и плодородието" – пояснява д-р Овнарска.
Преди семейството да седне на трапезата на Бъдни вечер, най-възрастният казва молитва и прекадява дома и храната, а вечерята започва с ритуалното пречупване на обредния хляб. Но откъде идва символиката на нечетния брой ястия за Бъдни вечер? Д-р Анелия Овнарска обяснява тази традиция така:
"Разпространено е вярването, че ястията трябва да са нечетен брой – 7 или 9. Но често се споменава и числото 12. Погледнато от фолклорната култура, нечетното число има своята незавършеност и се свързва с живота, а пък самото число 12, което е четно, се препраща към 12-те месеца на годината. Но аз имам свой поглед върху нещата и смея да твърдя, че тази нечетност би следвало да се разглежда като нещо безчетно, т.е. колкото повече, толкова повече. Като цяло, храните които се слагат на трапезата на Бъдни Вечер, винаги са избрани като най-хубавите или поне всичко което е било произведено на нивата и е пазено специално за тази обредна вечер. Това са най-хубавите тикви, най-хубавите ябълки. За обредната пита се използвало най-хубавото брашно. В тази посока това е дар за дар. Даваме всичко, даваме безчет, искаме да е повече, за да получим съответно повече и по-добро!" – каза в заключение д-р Анелия Овнарска.
Снимки: д-р Анелия Овнарска
