2024 със сигурност ще е най-топлата година, откакто се измерват температурите, както и първата, в която затоплянето надвишава прединдустриалните времена с градус и половина. Това сочат данните на европейската служба "Коперник".
Споменатата граница от градус и половина беше заложена като цел за ограничаване на глобалното затопляне в Парижкото споразумение за климата от 2015 година. Само 9 години по-късно средните температури вече я надвишават, а според заместник-ръководителя на службата на Европейския съюз за климатичните промени Саманта Бърджис, това показва необходимостта от амбициозни климатични действия.
Според "Коперник", при вече наличните данни от сегашната година е сигурно, че тя ще бъде по-топла от 2023-а - най-горещата отчетена до момента. Изчисленията се основават на информация от сателити, кораби и метеорологични станции.
Част от затоплянето през тази година се дължи и на цикличния природен феномен "Ел Ниньо". Наблюдава се обаче много по-бавен спад на температурите след пика на явлението в океанските течения.
Учените свързват зачестяващите бури, наводнения, засушавания и пожари с това и други последствия от от глобалното затопляне, като въпреки консенсусът от Париж, световните лидери не можаха да намалят достатъчно парниковите емисии в атмосферата, основен източник на които е изгарянето на изкопаеми горива.
Само през 2024 икономическите загуби, приписвани на климатичните промени, са за 310 милиарда долара, съгласно изчисления на швейцарски застрахователи.
На климатичната среща на ООН през ноември, развитите страни обещаха 300 милиарда долара годишно подпомагане на по-бедните, които са и по-застрашени от по-силния ефект на метеорологичните явления.
