Още в древността Платон размишлява върху ролята на поетите, а Шекспир твърди, че "думите са дрехи на мисълта". Но какво е днес мястото на словото в един все по-разделен свят, в който колективните ценности често отстъпват пред личните амбиции?
Има ли литературата силата да обединява, да лекува и да вдъхновява – това е въпросът, който продължава да стои пред всички нас, пишещи и четящи.
Защото всяко стихотворение е тих протест срещу забравата, всяка книга е паметник на стремежа ни към по-добро човечество. А когато говорим за българската литература, неминуемо си припомняме думите на Вазов: "Духът не може да бъде поробен".
"Словото и преди, и сега има първенствуваща роля в човешкия живот, а словото, думите и езика са това нещо, което ни разграничава от животните, каза за "Нощен Хоризонт" Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели.
"Съвременните писатели са длъжни да пазят българската култура, която е извоювана през вековете, ако може и да разширяват тези граници, а това се случва все по-често. Нашата държава е 111 хиляди квадратни километри и ние сме една от малкото европейски държави, които не са завоювали чужди държави последните столетия, а са се борили да отвоюват това, което са загубили. Ако погледнем на тази не голяма територия, която имаме, на този райски кът, ние сме се превърнали в една от най-бедните държави в света, за което трябва да се замислим ние като общество, и нашите политици, допълни Боян Ангелов.
"Живеем във "вълче време", време, в което са загърбени изконните български ценности, а Боян Ангелов със своето перо се опитва да пречупи гръбнака на тези коварни тенденции и дано успее, каза литературният критик Юлий Йорданов по повод новата стихосбирка на Ангелов - "Прободени носталгии".
"Всеки има свое суверенно пространство, което се споделя с близките хора, а поезията, както и всяка литература, има способността да създава нови светове, които наподобяват действителността - минало или бъдещето, показва образа на твореца и неговият вътрешен свят и същност. Тогава вече и читателите разбират за неговата душа и отношението му към света и хората, допълни Боян Ангелов по повод новите си стихове в Прободени носталгии".
Боян Ангелов е роден е на 27 август 1955 година в гр. Панагюрище. Завършва Философия и Българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Печели аспирантура в Института за философски изследвания при Българската академия на науките и получава научната и образователна степен доктор. Работил е като редактор и главен редактор в столични издания, в Министерството на културата, в Комитета за телевизия и радио. От 1990 до 2002 година и понастоящем е главен редактор на списание „Читалище“. Бил е заместник-председател на Съюза на народните читалища, след това – председател на фондация "Читалище-1870", издател на сп. „Читалище - 1870“. От 1998 до 2005 г. живее и работи в Швейцария, където завършва антропософска педагогика и социална психология с признат докторат, специализирал и преподавал в областта на гьотеанистиката, антропософската естетика, историята на философията, на социалната и педагогическа психология. От края на 2012 година е директор на издателство „Български писател“, а от юни 2014 - председател на Съюза на българските писатели. Член е на Съюза на българските журналисти. Негови творби като самостоятелни книги или участия в сборници и периодични издания са превеждани на редица езици: руски, английски, френски, немски, украински, чешки, полски, унгарски, сърбохърватски, гръцки, испански, италиански, турски, китайски, фламандски, норвежки, японски, арабски и др. Превежда от немски, руски, френски и гръцки език. Носител е на наши и международни литературни награди.
Още по темата слушайте в звуковия файл.