В морето от информация губим представата за това, кое е добро и лошо, кое красиво и грозно. Колкото повече ни се предлага даден продукт, толкова се покачва неговата стойност, без това да е релевантно на истинската му ценност и качества.
Независимо какъв е продуктът, нещо абстрактно, утилитарно, малко или голямо, то цената му се покачва от интензитета, с който продуктът влиза в пространството на потребителя. Така купувате и неща, които изобщо не ви трябват, нали? И ако с купуването на тези неща парите ви намаляват, то макар и трудно можете да наваксате разходите от ненужните покупки.
Не е така обаче с културните продукти. Тяхната употреба променя мисленето ви, може да издигне или срине вече създаденото ви вътрешно мерило за качество и стойност.
Замислете се - кой е принципът, по който оценявате изкуството – често той е харесва ми или не, или пък от страх да не се изложите се опирате на модата – модерно е или не. Щом толкова присъства в рекламното и медийно пространство, то значи другите мислят това изкуство за качествено, следователно трябва да се съглася. Годините на прехода, за съжаление, отстраниха критиката. Критиката от компетентни в областта на изкуството специалисти, за да не тежи в пространството като ограничение за творците.
"Изкуството на 21 век между ценността и цената" е един анализ на Николина Делева за механизмите и факторите, които формират ценностите на големи маси от хора именно чрез предлаганото изкуство.
"В днешно време критиката на изкуството изчезва, тя в момента е заменена в повечето случаи с пиар. На зрителите и на публиката се съобщава какво биха могли да видят, съответно им се обяснява как трябва да бъде възприето, а повечето хора нямат изграден вкус и няма и откъде да го изградят", каза за "Хоризонт" Николина Делева, изкуствовед и театрален критик.
Сега няма кой аргументирано да посочи, кое изкуство има стойност и защо, и кое не. Това от своя страна даде много зелена светлина за създаването на изкуство и в същото време качественото се показва заедно с по-ниско стойностното. Кое е добро определя пазарът. Щом се предлага добре и се купува добре, това е добро. С други думи – щом нещо се продаде скъпо, то носи висока естетика и оригинален замисъл, професионално изпълнение и допада на публиката.
"Специално за визуалните изкуства - те отдавна са се разделили с идеята за красота, тоест ценността на едно произведение не може да бъде достигната чрез сетивата.
Това дали носи естетическо удоволствие, дали е красиво, дали е хармонично, отговаря ли на някакви пропорции и стандарти, симетрия - това, което е било в предишните векове като критерий за качество. Сега няма такива критерии. И всъщност как да бъде приемано изкуството определят кураторите - тези, които представят изложбите...
Най-често задаваният въпрос на изложбите е - "Това изкуство ли е?", дори има определение на един теоретик, че всъщност съвременното изкуство е това, което задава въпроса - това изкуство ли е? То търси самоопределението си", коментира още за БНР Николина Делева.
Още повече, че една от характеристиките на съвременното изкуство е, че то е временно и бързо преминаващо, като стил, направление, мода. Нищо не създава традиция и не се задържа, и не създава последователи сред общественото внимание, поясни още Делева. Затова на хората, които правят изкуство, им се налага да правят различни скандали и да нарушават границите, да произвеждат медийни сензации, за да се отличат от другите, изтъкна Делева.
Като пример тя даде залепеният на стената банан - част от арт инсталация - творба на италианския художник Маурицио Кателан, която в последствие се продава за милиони.
Николина Делева е завършила НАТФИЗ Кръстьо Сарафов с докторска степен по Театрознание. Изявява се като театрален критик в печатни и онлайн издания. Тя работи в Института по философия и социология при БАН.
Още по темата в звуковия файл.
