Оказва се, че много от читателите на Христо Мухтанов са очаквали третата му книга да е също с поезия. Изборът да пише и издаде поетичните си фрагменти в "Полюсът на живота" обаче е печеливш.
Прозите на Мухтанов остават поетични, защото, както казва Валентин Дишев, "онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да разчетеш собствената си идентичност, е един от най-разпознаваемите човешки копнежи".
Авторът е послушал сърцето си, тръгнал е в посоката, която то му е подсказало: "Там, където времената се чупят, там, където посоките губят опорите си. Полюсът на живота".
Резултатът е – по думите на Анна Лазарова: "Свят, който самият той захранва със собствения си притаен дъх." Книгата се нарежда до кратките прози на Владислав Христов.
Повече за книгата, чието оформление е на Антонина Георгиева, чуйте от автора ѝ и ще разберете какво значат цифрите в горния ляв ъгъл на страниците.
