Интервю на Валерия Николова с акад. Васил Николов в предаването ''Хоризонт до обед''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Продължава неглижирането на възможностите, които би дало използването на археологическото наследство - и като наука, и като възможност за развитие на туризма.
Това заяви пред БНР акад. Васил Николов, бивш директор на Националния археологически институт и музей на БАН.
"Имаме много археологически паметници, много от които могат да бъдат не само проучвани, но и реставрирани, консервирани и социализирани и да бъдат обект на посещение. Има нужда хората да познават корените си. Хората с удоволствие отиват на такива обекти", коментира той.
Затова според него е необходимо да има стратегия за археологическото наследство, която да бъде приета на политическо ниво:
"За да може ние като археологическа гилдия да бъдем спокойни, че ще има възможност да проучваме и да запазваме. Ако проучваме и няма средства за опазването, няма смисъл да го правим".
На 26 ноември в тържествената зала на БАН беше представена премиерно книгата на акад. Николов "Предизвикателства, позиции и праистория". Изданието включва 135 интервюта и 26 статии в печатни медии за периода от 1993 г. до 2023 г. Всички те се отнасят до актуални предизвикателства и представят позициите на автора по проблеми на културното наследство, особено на археологическото наследство на страната. Те ни дават един поглед за този период - къде сме били и какво сме успели да постигнем.
Книгата беше създадена благодарение на интереса на журналисти към работата и становищата ми по проблеми, свързани с археологическото наследство, отбеляза в интервю за предаването "Хоризонт до обед" авторът.
Научните публикации вървят по-трудно и бавно и са насочени към малък кръг хора, докато чрез съвременните средства за разпространяване на информация всички данни, които съм давал ежегодно за всеки от обектите, съдържат важна информация, която много бързо стига до хората, които се интересуват от миналото, посочи той.
Неговите обекти са праисторически. Всичко това уплътнява знанието ни за първата европейска цивилизация, подчерта акад. Николов и добави:
"Българските земи са в централната зона на първата европейска цивилизация до края на петото хилядолетие преди Христа".
По думите му Провадия - Солницата е черешката на тортата в проучванията в последните 2 десетилетия.
"Съвременният човек като че ли започна да разбира значението на солта. Без сол човекът и животното не може да живеят. В праисторията хората не са имали възможност да си купят продукти - те е трябвало да се грижат за себе си и за животните. Провадийското находище е най-голямото солно находище на Източните и Централните Балкани", разказа той.
Според него Солницата е не само важна от научна гледна точка, но тя е и интересна за хората, които се интересуват от древността:
"Виждам интереса на хората. Това ме радва - когато видим пламъчето в очите на хората, децата, които идват, да започнат да разбират, че живеят на земя, която е родила първата европейска цивилизация".
Цялото интервю на Валерия Николова с акад. Васил Николов в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.
