Енергийната бедност е сериозно предизвикателство за България, което засяга около 30% от хората в страната. Въпреки наличието на дефиниция и финансови средства, процесът по нейното прилагане е възпрепятстван от липса на политическа воля, отговорна институция и ефективни инструменти за подкрепа.
Политическото бездействие може да задълбочи кризата за най-уязвимите групи, включително енергийно бедните домакинства, потребителите на транспорт и малките и средни предприятия.
Четири са основните пречки и стъпките, които следва да се предприемат, за да се минимизират негативните ефекти:
- избор на отговорно министерство и законодателното му регламентиране;
- редакция на ключови нормативни актове за дефиниране и защита на енергийно бедните домакинства;
- създаване на фонд за финансиране на мерки за енергийна бедност и прилагането на допълнителни механизми за подкрепа като данъчни облекчения;
- нисколихвени кредити и ефективно използване на новата информационна система.
България е с най-високото ниво на енергийна бедност в Европейски съюз. Според дефиницията приета преди година, лицата в енергийна бедност с доход под 728 лeва през 2023 г. са 1.8 млн. или около 30% от населението, по данни от доклад на Агенцията за устойчиво енергийно развитие от 31 март 2024 г.
Според официалната дефиниция приета през ноември 2023 г. в Закона за енергетиката, енергийно беден е всеки, който поради своя доход, възраст, семейно положение или здравословно състояние попада под официалната линия на бедност след разходите за разумно потребление на енергийни услуги в дома.
България се отличава с най-високите нива на енергийна бедност в ЕС, съчетани с ниска енергийна ефективност на жилищния фонд и ограничени ресурси за декарбонизация и обновяване на сградите. Основната част от финансирането за енергийна ефективност и декарбонизация в жилищния сектор у нас идва от европейски фондове. Въпреки това, настоящите мерки се прилагат универсално към всички домакинства, без да се прилагат социални критерии, и се финансират изцяло чрез грантове. Ако дефиницията за енергийна бедност бъде приложена на практика и само енергийно бедните домакинства получават пълно грантово финансиране, докато останалите съ-финансират 20%, 30% или 50% от разходите, наличният ресурс би могъл да подпомогне значително повече уязвими домакинства.
При настоящите темпове на саниране от около 1000 сгради годишно и 100% грантово финансиране за всички, ще са необходими 60 години само за обновяване на многофамилните сгради.
Към момента България разполага с над 2,2 милиарда евро от европейските фондове за подобряване на жилищния фонд до 2030 г. Тези средства са предназначени за саниране на около 1250 сгради (приблизително 35 000 домакинства), подмяна на отоплителни системи в 80 000 домакинства и инсталиране на оборудване за възобновяема енергия в по-малко от 2000 домакинства.
Това обаче е далеч недостатъчно, като се има предвид мащабът на жилищния фонд в страната – над 66 000 многофамилни сгради и над 1,5 милиона индивидуални къщи – повечето с ниска енергийна ефективност. Освен това в момента липсват както достатъчно средства, така и капацитет в строителния и обслужващия сектор за ускоряване на този процес.
Вижте мнението на експертите по темата в новия съвместен видео подкаст на Хабитат България и БНР, озаглавен "Достъп до енергийно обновяване на жилищата".
Водещ: Ася Добруджалиева, мениджър проекти в Хабитат България, гост експерт е Теодора Пенева, Институт по икономически изследвания на БАН и старши експерт "Климат и енергия" към WWF България. Гледайте:
