Интервю на Весела Владкова с Паул Шмид в предаването ''Събота 150''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид, директор на Австрийския институт за европейски политики.
От една страна вътрешният министър обясни, че са положени повече усилия за охраната на външните граници и са инвестирани повече средства в сигурността. А това е довело до значително намаляване на нелегалните преминавания през границата.
Другото обяснение обаче е по-близко до истината - вътрешнополитическата ситуация в Австрия се промени. Изборите минаха, изострената предизборна кампания - също. Отпадна стратегическата цел на управляващата Народна партия да изолира крайната десница от властта. Водят се коалиционни преговори със социалдемократите и с либералите от партия НЕОС, и политически е назрял моментът Австрия да се откаже от шенгенското вето.
Споменахте либераната партия НЕОС. Още миналата година тя застана категорично срещу налагането на вето за влизането на България и Румъния в Шенген като антиевропейска мярка. Има ли тази позиция на либералите някакво влияние върху решението?
НЕОС водят коалиционни преговори, но ако влязат в правителството, ще са най-малкият партньор, така че влиянието им е ограничено. Но така или иначе - от самото начало те бяха против налагането на вето. Отпадането му по-скоро се дължи на Народната партия, която се препозиционира след изборите.
А имаше ли натиск от ЕС?
Натискът е много голям. Комисията от години повтаря, че България и Румъния са изпълнили критериите за пълноправно членство в Шенгенската зона. Предстои изборът на новата Еврокомисия и както знаете, австрийският еврокомисар ще отговаря за вътрешен ред и миграция. Магнус Брунер беше категоричен по време на изслушването в Европейския парламент, че ветото трябва да падне. А и Австрия остана напълно сама, след като отпаднаха възраженията на Нидерландия.
Магнус Брунер хич не е доволен от ресора, който получи. Все пак той е бивш финансов министър, неговата сила е в икономиката и финансите. Предполагам, че е водил труден разговор с канцлера Карл Нехамер и му е казал, че щом ще отговаря за вътрешния ред и миграцията, тогава правителството трябва да махне ветото за Шенген, за да приключим с тази неприятна тема.
Натиск дойде и от австрийския бизнес, който беше много остър към правителството, че търпи загуби заради необмислени политически решения. Знаете, че много австрийски компании са големи инвеститори в България и Румъния.
Особено с Румъния отношенията на Австрия се влошиха много заради ветото. Жертва ли Виена тези отношения заради вътрешните борби преди парламентарните избори?
Ако питате вътрешния министър, той никога няма да признае, че ветото е било използвано като инструмент във вътрешната политика на Австрия. Дори ще се похвали, че заради австрийското вето охраната по външните граници на ЕС се е подобрила.
Как оценявате ролята на Унгария като ротационен европредседател да събере вътрешните министри на Австрия, България и Румъния на извънредна среща?
Унгария се опитва да посредничи, което би трябвало да се очаква от ротационния европредседател. Така че Будапеща ще запише една червена точка. В същото време беше странно, че в предизборната кампания в Австрия имаше критики към България и Румъния заради нелегалните мигранти, които пристигат у нас, но никога срещу Унгария. А един бърз поглед върху географската карта показва, че тези мигранти няма от къде другаде да са минали на път за Австрия.
Ако може да се вярва на статистиката на австрийския вътрешен министър, пристигналите хиляди нелегални мигранти у нас явно са прекосили Унгария, която също е на външната граница на Евросъюза. Но тъй като явно не е имало с какво да бъдат притискани унгарците, ударът беше насочен към България и Румъния.
Сред аргументите на Австрия за отпадане на ветото е Дъблинското споразумение, според което България и Румъния са се съгласили да приемат обратно отхвърлени бежанци, т.е. мигранти без право на убежище в Австрия. Още по време на голямата бежанска вълна през 2015 година се разбра, че Дъблинското споразумение е отживелица. Защо Австрия въпреки това залага на него?
Причината е, че за Австрия спазването на действащи договори е изключително важно. Дъблинското споразумение е действащо законодателство в Европейския съюз. Освен това очевидно има постигнато споразумение за връщането на мигранти без право на убежище.
Друга отживелица - ако си припомним думите на австрийския вътрешен министър Герхард Карнер - е и Шенгенското споразумение. Преди година той твърдеше, че Шенген не работи. Вие как мислите - при върнатия граничен контрол почти в цяла Европа, отживелица ли е Шенген?
Аргументите на Карнер бяха много противоречиви и никой не разбра какво има предвид. По-скоро трябваше да каже, че Австрия подкрепя влизането на България и Румъния в Шенген, а когато се наложи, ще бъдат връщани граничните проверки. Това е предвидено в Шенгенското споразумение като временна мярка. Но такова послание нямаше да свърши работа в предизборната кампания.
Временното връщане на граничния контрол обаче е принципен проблем. Както виждате, проверките се превърнаха в постоянна мярка. Или с други думи - бизнесът отново страда, граничната полиция трудно се справя заради недостига на персонал. В крайна сметка контролът по вътрешните шенгенски граници е една паническа и напълно неефективна мярка. Евросъюзът би трябвало да се стреми към отпадането им, защото това е смисълът от европейската интеграция.
Ако Ви върна още малко назад, дори пандемията показа, че свободното придвижване съвсем не е напълно гарантирано в рамките на ЕС. Никой не оспорва вече нуждата от реформиране на Шенгенското споразумение. В сегашния си вид то вече пречи на бизнеса, на вътрешния пазар и на хората, които искат да пътуват свободно в Европа.
Много миграционни експерти съжаляват, че миграционната политика на ЕС се обсъжда единствено през призмата на сигурността. Дори ресорът в ЕК обвързва вътрешната сигурност с миграцията. Пречи ли това в европейския дебат по тази тема?
Мисля, че темата сигурност е само част от миграционната политика. За властите в ЕС е важно да знаят кой влиза на наша територия. Затова службите работят заедно. Но Вие сте прави - миграционната политика е много повече от политика по сигурността. За съжаление обаче сигурността взе връх в обсъжданията по тази тема, просто защото живеем в несигурни времена.
Европейците все още сме късогледи при обсъждането на миграционната политика в нейния пълен обхват. Вижте какво се случва в Съединените щати. Или по-скоро какви заявки има от избрания президент. Ако Доналд Тръмп наистина осъществи намеренията си, темата отново ще се прехвърли върху Европа и ще окрили националистите, които са противници на по-нататъшната интеграция в ЕС.
