„Проблемът с консумацията е много сериозен. България е на второ място в момента по употреба на антибиотици за системна употреба. През 2019 г. България беше на средно европейско ниво по употреба на антибиотици. Тогава се направи този анализ на ЕС, спрямо който се сложиха тези таргети, които трябва да се достигнат до 2030 г. Ние, въпреки че бяхме ниво средноевропейско, пак бяхме много зле като консумация. Ако по време на Ковид-а и малко след това, примерно 2022 г. се беше случил този анализ и тогава бяха заложени тези таргети, ние щяхме да сме 3 или 4 пъти с по-големи стойности, които са сега заложени като целеви.
Всъщност проблемът с консумацията е най-вече в извънболничната помощ в момента. Около 70-85 процента въобще от всички антибиотици се употребяват в извънболничната помощ. Тези проценти са характерни не само за България. Те са за целия свят и за Европа. Но, за разлика от нас, там се набляга на тясноспектърните антибиотици, докато при нас се изписват предимно широкоспектърни антибиотици дори и в извънболничната помощ. В някои страни на Запад въобще такива антибиотици въобще не са достъпни в аптечната мрежа. Могат да се употребяват само в болниците“, подчерта доцент Иванов.
„По последни данни имаме един много неприятен мултирезистентен клон на една бактерия, която, за съжаление, пациентите, които сме доказали с нея, при тях е 80 процента смъртността. Сега не е ясно дали те наистина са починали вследствие на инфекцията с този резистентен клон, тъй като те обикновено са лежащо болни със съпътстващи инфекции, други заболявания, онкоболни и т.н., така че реалната причина за смъртта не можем да кажем, че е от този клон. Примерно, ако 100 пациента са заразени, 80 са починали.
Друг голям проблем е, че поради късите болнични клинични пътеки реално пациентите ги изписват с инфекции и с мултирезистентни микроби в обществото и те продължават да не са долекувани. Идват при нас пациенти, които са изписани преди половин година от болницата и урината им, да речем, има мултирезистентна Клебсиела пневмония. Това е много сериозен проблем, тъй като те теоретично могат да я разпространят в обществото и според мен този процес вече се случва.
Специално с мултирезистентната Клебсиела пневмония 2,2 процента от всички Клебсиели са били такива. В момента сме на 7,8, т.е. има увеличение с 246 процента. В момента този микроб – Клебсиела пневмония, в българските болници е най-голямата заплаха“, подчерта доцентът.
От здравното ни министерство посочиха, че в България липсва законова рамка, в съответствие с която да се класифицират, регистрират и докладват смъртни случаи, асоциирани с инфекции от резистентни микроорганизми (с изключение на тези при HIV и туберкулоза). Пациентите с такива инфекции обикновено са лекувани от други съпътстващи заболявания и реалната причината за смъртта е трудно доказуема. Според един математически модел за приблизително изчисляване през 2019 г. в България е имало 1600 смъртни случая директно асоциирани с антимикробна резистентност и 6400 косвено причинени.
„По отношение на електронната рецепта стана ясно още в пилотния етап, когато беше октомври-ноември 2023 г., че само за един месец консумацията е спаднала с 30 процента за същия период от 2022 г. Ясно е, че тя помага за по-рационално изписване. Сега от април нямаме все още официални данни как се развива употребата на антибиотици, тъй като ние ги извършваме на годишна база и най-рано ще можем да направим съответните сравнителни анализи през април 2025 г.
Но моето усещане е, както и на колегите, с които съм говорил, че ще имаме доста приятни изненади в извънболничната помощ, тъй като там, за разлика от Европа, България беше единствената държава, която по време на Ковид-а увеличи своята консумация на антибиотици в извънболничната помощ. В цяла Европа и в света се наблюдаваше едно драстично намаляване заради мерките за дистанция, по-високата степен на използване на дезинфектанти и въобще контрола на инфекциите като цяло.
Сега наблюдаваме една положителна тенденция в момента в болниците, където всъщност нивата на консумация там на антибиотици се завърнаха в предковидните нива, което е доста положителна тенденция и така вече за втора година. Смятаме, че там нещата вървят по-добре. В извънболничната помощ нещата са много зле. То и нямаме реална регулаторна система, която да ги ограничи в извънболничната помощ. Всеки общопрактикуващ лекар може да изпише, колкото си иска и за каквото си иска“, каза доцентът.
Специалистът има препоръки за това как би могла да изглежда здравната система и какво би могъл да направи всеки от нас, за да не използва антибиотици, когато това не е необходимо.
„В идеален вариант би било срещу всяка изписана опаковка антибиотик да стои диагноза. Например - този антибиотик съм го изписал, защото смятам, че пациентът има пневмония или бронхит, да речем тежък усложнен бронхит, или отит на средното ухо. Неща, които са с доказан смисъл, за да се изписва антибиотик. Съмнение за бактериална инфекция. В момента повечето рецепти се изписват без абсолютно никакви доказателства за наличие на бактериална инфекция.
Много адекватно би било, както примерно е във Франция и Германия, там в кабинета на общопрактикуващите лекари има бързи тестове. Тези същите тестове, които си ги правим вкъщи за Ковид, за тези респираторни вируси, които са най-чести в момента, те могат да се правят в кабинета на джипито.
Също така постоянно алармирам, че на българския пазар вече има и други бързи тестове. Всеки може да си ги направи вкъщи. Това са бързият тест за стрептококова инфекция група А, който е причинител на скарлатината също така, за който трябва антибиотик. Вече от една година, доколкото ми е известно, навсякъде се продава бърз тест за С-реактивен протеин, който е маркер на възпалението и който с голяма надеждност може да разграничи вирусна от бактериална инфекция, тъй като при вирусните е по-нисък, а пък при бактериалните е много по-висок като стойност този маркер. Те не са скъпи тези тестове – от рода на 15-20 лв. Всеки може, преди да си закупи и да почне да пие антибиотик, да е наясно какво се случва с неговото състояние“, посочи доцент Иван Иванов.
