Интервю на Савина Спасова с проф. Игнасио Санчес Куенка
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
През седмицата испанското правителство одобри втори пакет помощ за пострадалите от опустошителните наводнения в края на октомври. Премиерът социалист Педро Санчес обяви отпускането на близо 3 милиарда и 800 милиона евро помощ.
Така парите, насочени към покриване на щетите от бурите достигнаха общо 14 милиарда евро. Бедствието отне живота на над 220-ма души, огромната част от жертвите са в област Валенсия. Там управляващото регионално правителство от десницата е критикувано остро, че е не е предупредило жителите за риска от наводнения.
Доста критики обаче за закъсняла реакция има и към централната власт в Мадрид. И коментари, че случилото се отклонява вниманието от скандалите около управляващите – разследването за корупция срещу премиерската съпруга Бегоня Гомес и оставката на Иниго Ерехон след обвинения в сексуално посегателство. Ерехон е основна фигура в лявото движение „Сумар“ - съюзник на Санчес в управлението.
Публикации в интернет свързват със "Сумар" и проф. Игнасио Санчес Куенка - политолог, доктор по социология, преподавател в мадридския университет "Карлос Трети". Автор е на множество изследвания, които засягат промяната на политическата класа в преходния период от диктатура към демокрация, както и процесите на възникване на нови политически формации и възхода на национализма.
Не вярвайте на всичко, което пишат за мен испанските медии, казва проф. Игнасио Санчес Куенка. Отрича информациите, че е съветвал бившия премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро, който управляваше в Испания седем години до 2011-а. Проф. Санчес Куенка подчертава, че не членува в лявото движение „Сумар“, което управлява заедно със социалистите на Педро Санчес в момента. Вярно е само, че преди година е бил поканен от вицепремиера Йоланда Диас - основателка на платформата, заедно с още трийсетина интелектуалци да участва в проект за изработване десетгодишна визия за Испания. Аз ръководех фокус група за качеството на демокрацията, обяснява Санчес Куенка и допълва:
"Университетски преподавател съм по политически науки, професор, независим. Никога не съм бил в никоя партия."
Политиката обаче в наши дни слага отпечатк върху всяко събитие. Партийните ежби не отминаха и голямото бедствие, което връхлетя най-вече Валенсия, добавяйки се към главните въпроси: как е възможно да бъде толкова смъртоносно едно наводнение в наши дни, кой и къде сбърка, можеше ли да бъде предотвратено нещастието:
"Една част - да, но друга - не. Наводненията, предизвикани от бурята, не можеха да бъдат предотвратени. Но ако населението беше получило предупрежденията няколко часа предварително, можеше да бъде избегната гибелта на много хора."
Няколко дни след бедствието при опит да посетят едно от най-засегнатите селища - Пайпорта крал Фелипе Шести, кралица Летисия, премиерът Педро Санчес и регионалният премиер Карлос Масон бяха посрещнати с бурни протести.
И докато кралската двойка все пак успя да говори с жителите, въпреки враждебната атмосфера, телевизиите многократно показаха как охраната на Санчес бързо го отвежда далеч от гнева на жителите.
Проф. Санчес Куенка е каегоричен, че централната власт не може да носи основната вина в случая.
"Отговорността за реакция при извънредни събития е от изключителната компетентност на автономните области. Логично, в този случай голямата отговорност е на регионалното правителство на Валенсия."
Регионалният премиер Карлос Масон е от консерваторите, не е ли твърде удобен виновник, когато в Мадрид управлява лява правителство? По същия начил ли щеше да действа Санчес, ако социалист беше начело на местната власт в област Валенсия?
"Мисля, че щеше да бъде горе-долу същото. Това са действия, разписани със закон. Те предполагат, че ако един регион не може да се справи сам и се нуждае от помощ от централното правителство, трябва да я поиска. Говорим за много ясни правила. И освен това, правителството в Мадрид нямаше какво да спечели, като не помогне на Валенсия."
Не печели ли политически дивиденти - имаме ЛОШОТО управление на десницата във Валенсия и ДОБРОТО социалистическо правителство в Мадрид, което отпуска милиарди...
"Не, не, тук не става дума за това, че някой е добър или лош. Отговорността беше на регионалния премиер Масон, това го определя законът, испанската конституция. Именно той трябваше да действа при тези обстоятелства."
Задейства се обаче правителството в Мадрид, макар също със закъснение според потърпевшите. Педро Санчес на два пъти обяви, че се отпуска помощ - общо 14 милиарда на засегнатите от бедствието 100 хиляди домакинства и 30 хиляди фирми. Разходите се добавят към други огромни средства, харчени от правителството за социални програми. Няма ли риск да бъдат изхарчени прекалено много пари?
"Да, това е проблем. Но в случая става дума за извънредни разходи, които няма как да бъдат предвидени. За щастие, испанската икономика отбелязва най-голям ръст в Европа в момента. Затова натискът за намаляване на дефицита е по-слаб. Освен това, ако правителството успее да прокара бюджета за догодина, ще бъде по-лесно да се впишат тези пари в общата картина на изхарчените средства. Но във всеки случай, икономическите условия, в които станаха катастрофалните наводнения във Валенсия, позволяват на правителството да направи тези извънредни разходи."
От 2018-а откакто е на власт, Педро Санчес неведнъж е доказвал политическите си умения. През пролетта привлече и световното внимание с решението си да се оттегли за няколко дни и да обмисли дали да подаде оставка заради разследването срещу съпругата му. Оказа се една от многобройните му успешни маневри. За да успее да прокара бюджета, Санчес отново ще има нужда от подкрепата на каталунските сепаратисти и баските националисти, нали?
"Да, това е очевидно. Процесът в момента зависи от всички националистически формации в Конгреса. От всички. Затова няма голяма вероятност да бъде одобрен бюджетът. Прекалено много малки групи има, всяка на различна позиция, всяка работи в различна посока и затова може би Санчес няма да може да постигне да бъде одобрен бюджетът. Това разбира се е лошо за страната, но пък не предполага незабавни политически последици, тоест премиерът може да продължи да управлява с бюджета от миналата година, докогато сметне за необходимо. Може и да разпусне парламента и да свика избори."
Народната партия спечели изборите през юли миналата година, свикани извънредно от Сънчес след загубата на социалистите на местния вот. Десницата обаче не успя да състави правителство, защото не събра достатъчно подкрепа. Затова продължи управлението на Педро Санчес. Какво показват социологическите проучвания - кой би спечелил при избори сега?
"Има различни проучвания, които варират доста. Но може да се каже, че в момента опозиционната Народна партия води пред управляващите социалисти с 5-6 процента. И ако има избори, съставянето на правителство няма да зависи толкова от резултата на първите две сили, колкото от политическите сили формации вляво от Социалистическата партия. Ако те имат добър резултат, ще се запази сегашното управление. Ако обаче гласовете за тях спаднат, ще се стигне до правителство на Народната партия и крайнодясната ВОКС."
Професоре, откакто политическият пейзаж започна бурно да се променя, бързо се появяват, но и бързо изчезват нови партии. Очевидно те възникват като антипод на старите, но бързо се изхабяват, защото започват да приличат на тях - разтърсват ги скандали и желание бързо да осребрят властта. В тази атмосфера на непредсказуемост не изпитвате ли носталгия по старите времена на стабилната система с две основни партии?
"В някои аспекти - да, в други - не. Харесва ми от предишния период, че имаше по-стабилна партийна система. Но от друга страна, при гарантирана подкрепа за партиите те си позволяваха повече злоупотреби - при реденето на листите, при номинациите и работата на публични длъжности, в министерствата и т.н. И имаше голяма корупция. Струва ми се, че с кризата на партиите сега всичко е по-нестабилно, много хаотично, но пък има по-строг контрол върху дейността на политическите сили. Все пак, едва ли може да се твърди, че единият период е по-добър от другия."
Професоре, в България имаме проблем - след седмите избори съставянето на правителство отново изглежда невъзможно и е вероятно да бъдем призовани пред урните за осми път. Вие сте политолог и социолог. Можете ли да дадете съвет - какъв е изходът?
"О, много бих искал да имам отговор, но истината е, че не знам. Живеем във времена на засилена фрагментация и политическа нестабилност. Това, което става в България, се случва в много други държави. Например, в Израел преди да започне войната. Подобна е ситуацията и в Испания, от 2015-а година сме имали пет пъти избори. Това е съществен минус на съвременната политика - фрагментация и невъзможност за постигане на споразумения."
Европа очакваше със свито сърце изхода от изборите в Съединените щати и определено не е ентусиазирана от завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. Испания не е изключание, макар и Педро Санчес и опозиционият лидер Алберто Нунес Фейхоо да поздравиха Тръмп незабавно за съкрушителната му победа над Камала Харис. Доколко са основателни притесненията от смяната на властта във Вашингтон за Испания и за Европа?
"Испания се оказва в по-слаба позиция в международен план с идването на Тръмп. За това нямам никакво съмнение. Що се отнася до големите световни проблеми, има зявка, че новата администрация във Вашингтон ще се опита в краткосрочен план да започне някакъв вид преговори за Украйна. Защото Съединените щати изглежда не са съгласни да продължават да финансират войната, която Украйна води, за да се защити от Русия. Разбира се, това е само план. Не можем да знаем дали като влезе в Белия дом и вече е действащ президент, Доналд Тръмп ще иска и ще успее да приключи този конфликт толкова бързо, колкото обяви."
Преди пет години в интервю за БНР известният испански журналист от "Ел Мундо" Давид Хименес сравни света с Титаник, който се е устремил към дъното. Тогава си помислих, че преувеличава, но стана така, че преживяхме пандемия и започнаха две войни. Вие сте участвали в изработване на десетгодишна визия за бъдещето. Нека скъсим срока на прогнозата до пет години - какъв ще бъде светът около 2030-а?
"Живеем във времена на световен политически хаос. В национален план - също. Той засяга много страни - България, както споменахме, е част от тази ситуация. Тя се усеща в целия свят. Показател за това е увеличаването на гражданските войни. Обикновено това е знак за бързи промени в международните отношения. Балансът на властта се променя. Намираме се в преходен момент в международен план. В такива исторически периоди възникват конфликти - има реорганизация на държавите, променят се граници. Мисля, че през следващите пет години този процес няма да приключи."
В каква посока все пак очаквате да се развие противоборството Изток - Запад?
"Напрежението, което съществува между Съединените щати от една страна и Китай и Русия от друга, ще се развие в някаква посока, но не можем да бъдем сигурни в каква. Може да се окаже, че влиянието на Съединените щати ще продължи да отслабва. Но е възможно и отново да нарасне и те да успеят да спрат експанзията на Китай. Ще имаме възможност да видим по време на президентството на Тръмп дали напрежението ще спадне. Засега то само се повишава - между Съединените щати, които губят от хегемонията си и Китай, който е във възход като световна сила, при това в много добро взаимодействие с Русия. Не знаем какво ще предприеме Пекин - не изключвам например да се опита да анексира Тайван, който всъщност няма твърд статут в международните отношения. Въпросът е дали Съединените щати биха го позволили. Така че има няколко центъра на противоборство и смятам, че идните години ще бъдат белязани от нестабилност."
В този сложен пъзел на международните отношения, който се заплита все повече, къде остава добрата стара Европа?
"Нямам особени надежди за Европа като глобален играч. Свидетели сме на възход на национализма в отделните страни. Европейският съюз е в слаба позиция. Мнозина смятат, че президентството на Тръмп ще принуди Брюксел да покаже единство, като загърби раздиращите го проблеми. Аз обаче съм скептик. Паралелно с промяната зад Океана национализмът се връща с пълна сила в много европейски страни. Това прави много трудно приемането на общи решения. Затова през следващите няколко години е малко вероятно да се повиши ролята на Евросъюза в световен план."
