"Звездата на България не е залязла, тя няма да залезе"…
Това са думите на младия цар Борис III към българите, който се възкачва на престола на 3 октомври 1918 г., след абдикацията на баща си Фердинанд, който се отказва от трона в полза на сина си, след като България капитулира през Първата световна война и военно-политическия блок между Великобритания, Франция и Русия му поставя задължително условие да се откаже от престола и да напусне България.
Така Борис III, чието пълно име е Борис Климент Роберт Луи Станислас Ксавие, Княз Търновски, Херцог Саксонски и Принц Сакс-Кобург и Гота, управлява страната ни до смъртта си на 28 август 1943 г., след като умира при неизяснени обстоятелства
По време на своето управление Борис ІІІ засилва ролята на монархическата власт, но царуването му е белязано от драматични моменти и критични събития – управлението на земеделците начело с републикански настроения Александър Стамболийски, превратът на 9 юни 1923 г., с който свалят от власт Стамболийски и след който монархът с голяма неприязън и след дълги колебания назначава проф. Александър Цанков за министър-председател, последвалите, граничещи с гражданска война събития, по време на които царят на два пъти е обект на атентати.
Но извън всяко съмнение Борис III е бил популярен сред народа, останал е в неговата памет като "добрия цар", защото е познавал и се е съобразявал с битието на обикновените хора.
По време на 25-годишното му управление икономиката на България процъфтява, като царят е окачествяван като умерен, реалист, но способен да лавира в сложни ситуации, каквито никога не са му били спестени.
Какъв баща е бил цар Борис III? Как се е справял с държавните дела? Как е лавирал между различните интереси – не само вътре в страната, а и в международен план?
Спомените си пред БНР разкрива неговият син – Симеон Сакскобургготски във видеокаст поредицата ни "Говори…" Гледайте:
