С уверения в мирно предаване на власт започна процесът на преход от Джо Байдън в Белия дом към втория мандат на Доналд Тръмп. След зашеметяващата победа на Тръмп тази седмица американците се адаптират към новата реалност след една кампания, която показа колко изострена е поляризацията в обществото.
Това свидетелства от Вашингтон за БНР-Радио София Младен Петков - лектор и координатор в магистърската програма по Комуникации в университета "Джонс Хопкинс".
Традиционно в Съединените щати вотът на малцинствата отива при демократите. Тръмп обаче успя да привлече нужния му процент малцинствен вот – 13% на афроамериканците и 45% от латиноамериканците, според данни от екзит полове на Си Ен Ен от тази седмица, допълни Петков.
Освен това Тръмп е продължил да се представя добре пред онези гласоподаватели, които не харесват нито единия от кандидатите - явно проблемният му характер не е от голямо значение за избирателите и индикация за вижданията на голяма част от американците как трябва да изглежда президента.
Трета причина за добрите резултати на Тръмп е разширяването на базата му с участието в различни популярни сред младежите платформи.
От лагера на Харис също се опитаха да разширят базата си, но там сякаш предимно са акцентирали върху разочарованите от Тръмп избиратели, смятат някои анализатори.
Изминалата предизборна кампания всъщност бе характерна с много изопачавания на информацията и дори понякога спорене за най-обикновени факти.
Преди няколко години попаднах на един научен труд (Истината е това, което е сполетяло новините на Силвио Уейсборд от 2018-а/Truth is What Happens to News Silvio Waisbord). В труда се посочва следното, че истината се е превърнала в нещо, което според колектива (обществото) има смисъл вместо това, което е решено от нюзрумите. За съжаление комерсиалната медийна структура е такава, че създава една огромна сила, която не само че подкрепяше недоказани твърдения на Тръмп, но и наказваше опонентите му извън и вътре в партията. Това са подкасти, радио шоута, Фокс Нюз. От другата страна, където са либералните медии, подобно поведение не се толерира, защото техните аудитории са чувствителни към пропагандата. И от там се получава едно много предизвикателна среда за отразяване на факти. Имаме един лагер, където конспиративни теории се приемат с пълни обятия и от другата страна журналисти, които се опитват да спазват принципи. Да прибавим и алгоритмите в социалните мрежи, които награждават сензации, а не факти.
Обществото в голямата си част си стои при онези медии, които потвърждават мненията му.
Младен Петков коментира още как би изглеждала Америка с Тръмп отново в Белия дом като се има предвид, че той се закани да се разправя с опоненти, както и хвърли доста гръмки обещания.
"Тези, които изучават демокрацията за обезпокоени. Някои от тях посочват, че тактиките на Тръмп от кампанията индикират тенденции на авторитарно управление, но в същото време се забелязва и ерозия на демокрацията, идваща и от други посоки като например местни решения за разделяне на административни области, така че при гласуването да се облагодетелства определена партия.
В същото време Калил Гибран Мухамад от Harvard Kennedy School казва, че че победата на Тръмп има вероятност да изправи демокрацията в Щатите пред най-голямото ѝ изпитание от Гражданската война.
Ще е необходимо да мине още време, преди да разберем в действителност защо се стигна до тук и дали това е добро или лошо."
Младен Петков изложи и варианти за развитие на политиката на Тръмп по отношение на войната на Русия в Украйна.
Чуйте повече в звуковия файл.