"Предишната администрация не беше осигурила техническия контрол. Доколкото знаем това вече е решено и когато зоната влезе в сила сега, на 1 декември, вече наистина ще има забрана със съответния контрол. Ние събирахме данни за азотния диоксид както за зоната така и по ръба на зоната, където могат да се движат колите, както и извън нея, за да направим такъв анализ дали има някаква промяна вследствие на нея, но както казах – тя реално не заработи и колите си се движеха свободно, така че не можем да говорим за някакво въздействие. Надяваме се тази година да работи зоната и няколко месеца след като спре да работи, ще направим анализ и ще видим дали има отражение върху качеството на въздуха", обясни Ивайло Попов.
Той добави, че в големите градове основен източник на азотен диоксид са двигателите с вътрешно горене. Според програмата за качеството на въздуха в София, която действа в момента, около 75% от азотния диоксид, който дишаме, идва от автомобилите. При завишени норми на фини прахови частици, колите имат второстепенно значение, каза Попов.
"Можем да кажем, че с една такава зона, бих адресирал първо проблема с азотния диоксид, но също така и този с фините прахови частици. Особено когато говорим за вторично запрашаване или това, което колите вдигат във въздуха от улиците. Има замърсяване освен от ауспусите, от спирачките, от търкането на гумите в асфалта. По този начин се отделят частици с доста неприятен химичен състав и оказват изключително сериозно въздействие върху здравето ни", посочи Ивайло Попов.
По думите му, основната роля на нискоемисионните зони е да пресекат трафика и да направят така че хората да се придвижват по различен начин или да ползват по-нови автомобили.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
