Трийсет и третата българска полярна експедиция се отправя към Антарктида, за да продължи научните си проучвания в сътрудничество с учени от различни страни. За първи път на изследователския кораб "Св. св. Кирил и Методий" са и пътешественици от две балкански държави – Гърция и Черна гора, както и от Обединените арабски емирства. "Много сме търсени за научни изследвания, което показва, че ние, българите, сме доста напред в изследването на Ледения континент. Освен на антарктическата карта вече сме и на картата с моретата и океаните", казва проф. Христо Пимпирев, ръководител на националните научни експедиции и директор на Националния център за полярни изследвания.
България, заедно с 28 страни, управлява една десета от нашата планета, заета от най-южния континент – Антарктида. Всяка от тях годишно инвестира стотици милиони долари, за да изучава тази необятна земя, опазена от консуматорския и нерядко завоевателски дух на съвременното общество. На основата на т.нар. Антарктически договор, който е без аналог в света, те ръководят в съгласие и взаимодействие цял един континент, богат на природни ресурси и полезни изкопаеми.
Първата група от експедицията заминава на 8 ноември от София, а ден по-рано от Варна потегли корабът "Св св. Кирил и Методий" с двама учени, които ще останат до завръщането му на 14 април – разказа проф. Христо Пимпирев пред Радио България:
"Достигането на аржентинския град Ушуая ще стане преди Коледа, когато на кораба ще се качи основната група български антарктици. Имаме много амбициозна програма и част от нея е завършването на научната лаборатория, която беше изградена изцяло като постройка от предишната експедиция. Предстои тя да бъде включена към водопровода, канализацията и пречиствателните инсталации, да се направят вътрешните стени, да се оформят лабораториите. Разбира се, трябва да се въведе и базата в експлоатация, тъй като през тъмната и студена зима ние нямаме полярници на мястото."
За първи път българските учени ще изследват слънчевата активност, която е много силна, тъй като над Антарктида има озонова дупка.
"Това е първи подобен научен проект, свързан с високата атмосфера и космическото пространство – добавя ръководителят на експедицията. – Имаме също биоложки проект, който ще изследва рибите. Оказва, че в тях се наблюдават много паразити, макар да обитават тази най-чиста вода на Земята. Ще изследваме и минералните ресурси около българската полярна база в Западна Антарктида, тъй като тя е много богата на полезни изкопаеми."
В рамките на артистичните проекти Марина Великова, музикален редактор в Българското национално радио, отново ще записва звуците на Антарктида. Тя ще заснеме и присъстващите учени на континента, за да покаже лицата им във фотоизложба. Кино екип пък ще осъществи пълнометражен документален филм за "Нешънъл джиографик".
Разбира се, климатичните промени неизменно стоят във фокуса на научните изследвания. Пример за последствията от тях ни даде неотдавна опустошителното наводнение във Валенсия, взело над 200 жертви. А Антарктида съвсем не е онзи отдалечен от нас оазис, на който обръщаме внимание най-вече заради експедициите на нашите учени – полюсите на континента се оказват мотор на това заплашително за целия свят явление.
"Връзката е неразривна, тъй като климатичната система е обща за цялата Земя – казва Христо Пимпирев. – Това, което става на Антарктида, се отразява на останалата част от нашата планета и обратното. Населените територии главно замърсяват атмосферата, а тя е динамична и непрекъснато обикаля цялото земно кълбо. Така че наводненията в Испания са именно резултат от климатичните промени – не е нормално да загинат толкова много хора в една високоразвита европейска страна от такова природно бедствие."
Вземаме ли си обаче поуки, за да не стане късно?
"Трябва да погледнем как замърсяваме околната среда и най-вече атмосферата чрез изкопаемите горива – отговаря полярният изследовател. – Големите замърсители са Китай и Индия, Южна Африка, Индонезия, азиатските страни, но не остават назад и останалите страни. Ние казваме: "Хората ще си загубят работата със закриването на "Мариците", но на това, че може да ни удари порой, в който да загинат стотици, защото атмосферата ни отмъщава, никой не обръща внимание."
Животът на Антарктида е животът на бъдещето, вярва Христо Пимпирев. И дава примери – на Ледения континент хората живеят простичко, душевно, с любов и си помагат един на друг. Вероятно респектиращата природна среда отключва онези разбирателство и съпричастност, така непостижими в останалата част на света.
"На Антарктида няма пари, няма банки, няма завист, няма мръсни номера, няма вируси – продължава ученият. – Хората живеят като приятели – просто там има собствен живот, защото си много отделен от останалия свят с един негостоприемен Южен океан, чиято температура е нула градуса през цялата година. Изобщо Антарктида е като друга планета – тя е Белият Марс за разлика от червената планета Марс. И на двете най-ниската температура достига минус 89 градуса. Тук цари абсолютна пустош, животинският свят е съсредоточен само по крайбрежните райони и е свързан с океана. Така че няма нужда да ходим на друга планета, когато тук, на Земята, имаме Антарктида."
Сътрудничеството в суровите условия на Ледения континент е изключително важно, още повече, че изследванията засягат бъдещето на цялото човечество.Пример за подобна съпричастност е и гостоприемството, което българската база ще окаже на учени от над седем държави.
"Антарктида е изключително богата на природни богатства – казва Христо Пимпирев. – А тези богатства, благодарение на които имаме мобилни телефони, автомобили, самолети, кораби се добиват от земните недра. Само че на останалите континенти те свършват – ако го няма калаят, ниобият, литият, ще трябва да се разделим с всичко това и да се качим на конете. Така че Антарктида неминуемо ще бъде засегната от това полезните изкопаеми да бъдат извлечени, ако искаме да има прогрес. А ако желаем да се върнем в пещерите, няма да ги използваме."
Природата, научните изследвания, приносът не само за България, но и за останалия свят – всичко това връща година след година учения на Ледения континент. Той припомня историята на френския полярен изследовател Жан Батист Шарко, който в началото на ХХ-и век кръщава кораба си Pourquoi pas ("Защо не"), отговаряйки на хорското любопитство какво го тласка към този див континент.
"Именно човешкият стремеж към новото, към неизвестното го е подтикнал да сме достигнали дотук – да стъпваме на Луната и да изследваме други планети. Иначе щяхме да си седим уютно в пещерата, където ще гори огън и няма да излизаме навън да ни ядат зверовете. Толкова е ясно – изследваме я, защото е там, защото я има", заявява Христо Пимпирев.
Духът на Антарктида е свободен, казва още изследователят. А свободата е най-святото благо, което има човекът:
"Още Сервантес го е казал чрез Дон Кихот, така че ние там имаме свободата да изследваме и да общуваме, без да ни налагат норми. Това е най-важното, което имаме – свободата и любовта между хората."
Снимки: Снимки: БТА, Facebook / Bulgarian Antarctic Institute
