Докато за някои периферни части от страната са заложени по-удобни разписания, то за Северна България решенията са кардинални – спиране на линията Добрич – Кардам поради изключително слаб интерес. Иначе казано – вместо да инвестираме в подобряването на услугата, за да стане по-предпочитана и да се отчита социалният фактор при този вид превоз, най-добре е линията да спре да бъде обслужвана. Няма линия, няма проблеми. Как обаче местните хора посрещат тази идея и какви мерки са предприели от Община Генерал Тошево?
От 1 октомври по линията Добрич – Кардам вместо влак от БДЖ пуснаха в движение микробус, който да обслужва пътниците. По този повод от общинската администрация изпращат писмо до Централното управление в София с въпрос какво налага тази промяна, временна ли ще е и предвижда ли се спиране на влака изцяло. Отговор не е получен, той е заменен с покана за участие в обсъждане на новото разписание на влаковете, което се проведе в Горна Оряховица на 22 октомври. Там става ясно и че линията действително се закрива.
Следва отрицателно становище от Областния управител на Добрич Румен Русев, както и от Община Генерал Тошево, придружено с подписка от местни жители. На извънредното си заседание на 24 октомври Общинският съвет също излезе с декларация срещу закриването на линията. По думите на кмета на Община Генерал Тошево Валентин Димитров, ако за други общини става въпрос за намаляване на броя на влаковете, то тук се предвижда влак изобщо да не се движи.
"Забравени сме - Североизточна България, от централната власт в София, като цяло сме слабо населен и крайграничен район. Тук трябва да се намеси държавата и да дотира, както ние го правим като община за обществения транспорт, автобусния, и автобус влиза във всяко населено място, без значение колко души живеят."
Държавата трябва да инвестира и в трасе, и в нови вагони и мотриси, за да привлече пътници, категоричен е кметът на Генерал Тошево.
"Не само да закрива, защото са на загуба и са търговски дружества. Когато се случат процесите за истинска децентрализация в тази държава, тогава нещата ще тръгнат в правилната посока", смята Димитров.
Местните хора се надяват вземащите решения някъде далече в столицата да започнат да мислят не само за печалба, но и за социалните си задължения като представляващи определени институции. За тях при дългогодишното неглижиране на сектора влакът може и да е на загуба, но той не просто превозва, а свързва майки и баби с деца и внуци, в него пътуват надеждата, скромните торбички с армагани от градината, но най-вече пътуват хора – хора, които са същите като тези в другите части на страната ни, където влакове има и ще продължи да има:
"Тук от много години, от незапомнени времена линията вървеше. Имаше 3 международни влака. Имаше влак до Констанца. Имаше влак, който отиваше направо от Кардам до София. Колко удобно! А сега какво е?"
"Такси трябва да търся."
"Събота и неделя нямаме автобуси. Ами, ако ти се наложи някаква спешност – до Добрич или до Варна?"
"Лошо държавно управление! Железниците в Европа са печеливш транспорт. На влака пишеше бърз влак Кардам – София. Само че нас ни затвориха, пък софиянци си живеят. Тук, Североизтока, не ни бръсне никой! Много жалко, че няма влак!"
От години жителите на граничното село Кардам се борят за ремонт на пътя до Граничния пункт, за изграждането на буферен паркинг, за да не чакат на километричните опашки камионите насред селото. До ден днешен няма нито ремонт, нито буферен паркинг. Години наред се бориха за училището си, но вече и то затвори завинаги врати.
"Както е тръгнало, вероятно натам ще отидат нещата. Малко се уморихме от борби. Ето сега идва ред и на гарата. Навремето хората са си купували къщи в Кардам заради гарата и училището. Кипеше живот. Най-лесно е да затвориш нещо, отколкото да откриеш, да направиш. Не е добре, не се случват добре нещата! Накрая трябва да затворим и селото", споделя кметът на Кардам Георги Събев.
Ако следваме единствено логиката за ефективност, вероятно ще намерим редица причини да затворим и голяма част от държавните институции. Така че по-скоро е опасно да използваме точно нея в решенията си. Гарата може и да остане без пътници, но какво ще правим, ако плодородната добруджанска земя остане без хората си?
Снимки: Мая Райнова
