***
Седем пъти молих се на Бога. Седем самурайки уважавах. Седем планини пребродих, седем външни гуми смених на велосипеда. Седем дни в седмицата работя като роб на галера, защото поезията и политиката нямат почивен ден. Като Владимир Путин - не мога да спя от рефлекси, по седем пъти на нощ скачам от леглото, постоянно чета сводки и следя актуалните събития от света на лириката, войната, вечността.
И за седми път гласувахме в седмия ден на седмицата.
Седем сесии на избори за Народно събрание - ако бяха редовни, те щяха да обхванат… 7 х 4 = 28 години парламентарна дейност. По тоя показател преизпълнихме 5-6 петилетки само за три години.
За три години преплавахме Седемте морета в търсене на прекрасната България от бъдещето.
Само че бъдещето припламва с прекрасна светлина в далечината, а в текущата действителност на седмия опит отново се връщаме в изходна позиция. Отново Бойко Борисов и ГЕРБ са на първо електорално място. А в последните секунди от парламента отпадна психо-историческата сензация на последните два вота - “Величие”.
В яростна конкуренция с другите маргинални партии, при това подло разцепена от Полковника на светлината, “Величие” все още показва жизненост. Партията увисна на изборната бариера с 3,999 процента и недокомплект от 20-30 гласа.
Това изглежда доста съмнително, особено за привържениците на партията, склонни да вярват на какви ли не фантасмагории за несметни богатства, приказно величие и абстрактна, но неописуемо бляскава история.
Но и за хора с по-развито критично мислене отпадането на “Величие” изглежда малко въпросително.
Ако “Величие” бяха влезли в парламента с 4,001 процента в последните секунди - пак щеше да изглежда съмнително и тогава щяхме да се питаме - кой помогна на тия подозрителни оногундури за втори път да влязат в парламента?
Така става, защото доверието в уважаемите институции е долу-горе колкото доверието във “Величие” - може да им се вярва само в много пожелателно наклонение. Може да им се вярва от глупост, интерес или зависимост.
Все пак има една положителна разлика - българските институции пряко не поощряват гражданите да си продават апартаментите, да теглят кредити и да инвестират в стартъпи за пържен исторически въздух.
Впрочем агитацията за инвестиция в “Исторически парк” също набляга на важността на “последните секунди”: бързо си продай апартамента, времето е пари, инвестирай сега, утре ще бъде късно, защото бързите риби изяждат бавните.
Така че в тоя спор между завладените институции и сюрреалистичното “Величие” аз вярвам само на апартамента си. А и не мога да го продам, защото е с тежести.
Макар че има и друга сметка, скъпи съучастници и драги зрители: колко апартаменти профукахме, за да инвестираме в безсмислени парламенти?
***
Изборите се паднаха в навечерието на големия страшен празник Хелоуин - това тържество на сатанизма и тиквениците от седмия ден.
Германската група Хелоуин имаше ‘80-те години една песен - “Пазителят на седемте ключа”.
В песента има такъв призив за действие:
Убий Сатаната, да не се пречка тука, убий го!
Ти си Пазителя на седемте ключа към седемте морета!
Аз в тая песен естествено виждам Победителя на Седмите избори Бойко Борисов.
И апелирам: Победителю и вие, победените! Продайте там някой държавен апартамент, ако трябва, ама прекратете Бала на Сатаната и направете правителство, ако обичате!
Секундите изтичат и не питат.
Текат реки пари, апартаменти;
процентите от изборната пита
пак инвестираме в капели-шменти.
