Годишна инфлация в еврозоната се ускори през октомври до 2%, след като през септември спадна рязко до 1,7%, достигайки най-ниско ниво от април 2021 г., показват предварителните на официалната европейска статистика Евростат. Пазарните очаквания бях за по-умерен отскок на инфлацията до 1,9%. Въпреки това нарастване на инфлация, тя остава в рамките на целевия диапазон на ЕЦБ от 2 на сто.
Спрямо предходния месец инфлацията през октомври нараства с 0,3%, след като през септември отбеляза понижение с 0,1 на сто.
Цените на годишна база нарастват през октомври по-бързо при храните, алкохола и тютюневите изделия (повишение с 2,9% след растеж с 2,4% през септември) и при неенергийните индустриални стоки (повишение с 0,5% след нарастване с 0,4% месец по-рано). В същото време се забавя и понижаването на енергийните цени (понижение с 4,6% след техен спад с 6,1% през септември), докато Освен това разходите за енергия спадат с по-бавен темп (-4,6% срещу -6,1%), но инфлацията в услугите се стабилизира за втори пореден месец на ниво от 3,9%.
Основната инфлация (изключвайки цените на храни и енергия) нараства през октомври с 0,2% спрямо септември, когато се повиши с 0,1%, докато на годишна база остана за втори пореден месец на ниво от 2,7%, отбелязвайки най-слаб растеж от февруари 2022 г. насам. Очакванията обаче бяха за забавяне на основната инфлация до 2,6 на сто.
Графика на инфлацията в еврозоната (спрямо година по-рано)
Според анализатори, днешните данни и възможността инфлацията в еврозоната да се ускори още малко през идващите месеци засилват аргумента за предпазливост при намаляването на лихвите от страна на ЕЦБ, тъй като ценовият растеж все още не е напълно укротен.
Като цяло инфлацията спадна бързо, откакто достигна двуцифрена територия преди две години и повечето икономисти смята, че тя отново ще достигне по-устойчиво целевото ниво на ЕЦБ от 2% през първата половина на следващата година след известна нестабилност през последните месеци на 2024 г.
Относително бързото ѝ връщане към целевото ниво също така подхрани дебати през последните седмици, като някои членове на ЕЦБ твърдяха, че има нарастващ риск ръстът на цените действително да падне под целта от 2% и че в този случай ЕЦБ ще трябва да започне да стимулира растежа, за да предотврати прекалено ниската инфлация.
Подобна неясна перспектива може дори да принуди ЕЦБ да ускори темпото на намаляване на лихвените проценти и да подкрепи аргументите за по-голяма от обичайната стъпка на понижение на лихвите на заседанието през декември (с 50 вместо с 25 базисни пункта), казаха някои от тях.
Този аргумент обаче все още не е придобил значителна сила, като повечето централни банкери изглеждат по-предпазливи, настоявайки за премерени, постепенни стъпки на понижаване на лихвите, тъй като все още има дълг списък от фактори, които могат да тласнат цените нагоре.
Основно безпокойство е, че инфлацията при услугите, най-голямата отделна стока в кошницата с потребителски цени, остава относително висока за втори пореден месец на ниво от 3,9 на сто.
Ръстът на заплатите също е по-бърз от темпа от 3%, който ЕЦБ счита за съвместим с целта си за устойчиво ниво на инфлацията от 2%.
Пазарът на труда също остава напрегнат, като нивото на безработицата се задържа стабилно на най-ниското си ниво от 6,3% през септември, показват отделни данни на Евростат, публикувани в четвъртък.
Финансовите инвеститори сега залагат, че лихвеният процент по депозитите на ЕЦБ, който сега е на ниво от 3,2%, може да спадне до 2% или дори под това ниво до края на 2025 г.
Най-голямата несигурност обаче вероятно ще бъдат президентските избори в САЩ,, тъй като те могат да имат сериозни последици за търговията, икономическия растеж и инфлацията, което може да изисква политически действия в бъдеще.